Строителният магнат додъвка финалния саламен резен и сви рамене.
— Вестникът — предпазливо вметнах аз.
— Точно така! — възкликна Фрол. — Вестникът! Браво, Андрюха! Вчера пристигна новият вестник! А ние се сме го чели.
— Прав си — кимна Демби. — Недопустимо е.
Вестникът се намери тутакси. В десетметровото помещение всеки предмет, бил той вестник, книга, пакет цигари или салам, или кутия с чай — се открива на една ръка разстояние. Животът на лефортовския обитател преминава в легнало положение. Стига да протегне ръка, и той вече пуши, дъвче или чете.
Грамадният Вадим зашумоля с черно-белите страници.
— Какво ново? — нетърпеливо попита Фрол, мерейки с крачки своята пътека.
— Телевизионната програма.
— Най-сетне! — победоносно изхриптя урката. — Таман се бях уплашил, че ще ни оставят без програма… Чети, братле!
— Охо — рече Демби, шумолейки със страниците. — Значи вече сме били средата на септември? Ей го кога беше почнало лятото…
— Нали ти казах, че тук времето лети бързо. Е, какво ново? Има ли някой хубав филм?
— Пълно е. В неделя например дават филм за американската мафия. „Кръстникът“.
Без да забавя крачки, Фрол се смръщи:
— Майната им на филмите за мафията!
— Какво не им харесваш на филмите за мафията? — учуди се Демби.
— Майната й на американската мафия — решително отсече Фрол. — Майната й гъзина! Защо са ни тук, в Русия, истории за американската мафия? Знаеш ли какво представлява тая американска мафия?
— Кажи — разпери ръце Демби, признавайки авторитета на опонента.
— Търгаши! — формулира Фрол. — Реални, завършени, стопроцентови търгаши! Спекуланти! Нелегални казанджии! Какво общо може да имат търгаши и казанджии с истинския престъпен свят? Нищо!
Урката стремглаво крачеше напред и назад, вторачил се в нищото, и хвърляше думите, сякаш бяха карти от колода.
— И гледай сега какво излиза: честните граждани гледат такива филми, за тоя кръстник, за гангстерите — и си мислят, че нашият руски престъпен свят живее по абсолютно същия начин, както американските мафиоти от екрана. Аха. По същия начин! Цункат ръка на кръстника! Ето я вредата! Ето я централната опасност! Забрави филмите за мафията, Демби! Това е менте! В живота нищо не е така! В моята страна никога не е имало кръстници, няма и няма да има. Карай нататък.
— Четвърти канал — цитира Демби. — От пет часа и до късно вечерта предавания за ченгета и престъпници. „Криминал“, после „Чистосърдечно признание“, след новините — „Човекът и законът“. После можем веднага да превключим на трета програма и да гледаме „Петровка, 38“9. А от десет дават „Свобода или клетка“.
— Майтапиш се! — възкликна Фрол.
— Не, честна дума.
— Пет предавания по два съседни канала! Всичките на една и съща тема! Ето ги престъпниците къде са! — възкликна Фрол. — В телевизията! Ето ги безобразниците!
Цялата простичка и радикална космогония на старата кримка се свеждаше до концепцията, че най-големите и страшни мръсници не са в затворите, ами в офисите, правителствените кабинети и редакциите на вестници и телевизионни канали.
— Телевизията няма нищо общо — възрази Демби. — Ти, Фрол, не разбираш. Тя дава картинката, която зрителите искат да виждат. Публиката желае да я наплашат малко с твоята физиономия, но в същия момент веднага да я успокоят: всичко е под контрол, правонарушителят е задържан овреме. И публиката си получава картинката. А в паузите пъхат реклами на прах за пране.
— Ясно, ясно. И всички са доволни — умислено се съгласи Фрол. — Криминалните крадат, публиката гледа и се пере, момчетата от телевизията си прибират паричките… Чувай, приятел, направи ми услуга, почеши ме ето тук, между плешките, по към дясната… да… точно тука… Благодаря. Друго има ли?
Демби обърна страницата.
— Филм за човекоядец.
— За човекоядец?
— Да. Американски. Вдругиден. По втора програма. В двайсет и два нула нула.
— Ето ги безобразниците! Човекоядци, а?
— Защо да са безобразници?
— Толкоз ли не разбираш? Не бива да се дават такива работи! Не, може, естествено. Нали затова е свободата. Аха. Само че не по телевизията. А срещу много пари на специални места. Зад ограда…
— Като порнофилмите ли? — предположи Демби.
— Например. Аха. И по тая ограда да няма никакви ярки плакати, всичко да е с червени надписи!