Усмихнах се снизходително. Урката не проумяваше основното.
— Това е невъзможно — отговорих. — Изобщо кисненето с часове в поза „лотос“ е за начинаещите. Просветленият мъж не медитира. Идеалната медитация трябва да бъде мигновена. Поемаш въздух, концентрираш се, шат! — и си съзрял потайното!
— Ясно — отговори сериозно Фрол. — Е, какво пък, продължавай, приятел. Смело напред, просветени човеко! Това, че отричаш затвора, е много добре. Всеки от нас е длъжен да ненавижда тия стени, тия решетки и небето на квадратчета. Само най-силните могат да откажат всякакво подчинение. Но не забравяй, братле, че затворът ще ти отговори също с омраза. Люта…
Демби, тъжно намръщен, кимна в знак на съгласие.
— Между другото, твоето тичане е напразно — каза той след пауза — и е вредно за здравето.
— Че каква му е вредата? — зачудих се. — И защо да е напразно?
Строителният началник се потупа по необятния търбух.
— Защото не получаваш нормална храна. Нямаш достатъчно калории. Губиш подкожната мазнина.
— Хранят ни доста добре.
— Така ти се струва. Бил ли си в казармата?
— Да.
— Спомни си стария войнишки начин да си натъпчеш стомаха. Да ядеш колкото може повече хляб! Чорбата — с две филии, кашата с още две и още една с чая. И можеш да се наситиш. Само с хляб, без масло и месо. Тук имаме същата ситуация. Месото, тоест белтъчините и животинските мазнини, присъстват в тази килия само във вид на… какво?
— На салам — предположих.
— Правилно. Сега, ако нямаш нищо против, да направим една проста сметка. Веднъж на две седмици получаваш колет. Аз също. Във всеки колет има по две щафети. Така ли е?
— Да — кимнах.
— Това са осем щафети месечно, нали така?
Кимнах още веднъж.
— Точното измерване на всяка конкретна щафета — продължи бузестият строител, гледайки ме мрачно и сериозно — не е възможно, доколкото щафетите като такива не стигат при нас в килията, а пристигат вече нарязани. Режат ги контрольорите при получаването, за да проверят дали вътре не е скрито нещо забранено… Затова приемаме дължината на една щафета условно за четиристотин милиметра и получаваме сума сумарум три хиляди и двеста милиметра или три цяло и две десети линейни метра… какво?
— Салам.
— Тука сме трима — с още по-сериозен и строг глас напомни магнатът, — тоест общият метраж трябва да се дели на три.
— Естествено.
Несъмнено закръгленият Вадим смяташе темата за генерална, главна, централна. Докато аз едва се удържах да не прихна.
— В резултат на всекиго от нас чисто се падат… — Демби за момент притвори очи и сбърчи чело — едно цяло и шест стотни линейни метра на месец, или хиляда и шейсет милиметра! Всъщност извинявай за тоя език, целият ми живот е минал по строежите, от бригадир стигнах до началник на строително управление, всъщност затова съм и тук.
— В смисъл? — не схванах аз.
— Защото смятам линейните метри по-бързо от другите — мъгляво обясни Демби. — Но това в случая не ни интересува… Караме нататък. Хиляда и шейсет милиметра делим на трийсет дни и получаваме дневна норма за потребление на калпак, а именно трийсет и пет линейни милиметра салам.
За да осъзная по-дълбоко този факт, магнатът ми протегна своята самоделна линийка, слепена от няколко слоя листчета от тетрадка, обрязана по краищата и покрита с тънки равномерни резки — и ми демонстрира какво представляват трийсет и пет милиметра.
— По такъв начин — тегли той чертата, — за да си набави организмът постоянно животински мазнини, всеки от нас трябва два пъти дневно да употребява парче салам с дебелина седемнайсет и половина милиметра!
— Гениално! — оцених аз. — А колко грама прави това?
— Не знам — промълви с дълбоко съжаление Демби. — Пък и не ни е необходимо. Нашата задача е да пресметнем правилната норма. А дали е в грамове или в милиметри, няма значение…
— А не е ли по-просто — предложех аз — да изплюскаме всичките тия линейни метри наведнъж, за да се почувстваме поне веднъж в месеца сити?
Демби разпери ръце.
— Това вече зависи от теб. Лично аз съм си определил всекидневната норма и се базирам върху нея. Ще употребявам по трийсет милиметра на ден, а пет ще оставям в резерв. За трийсет денонощия тоя резерв ще набъбне до цели сто и петдесет милиметра! Петнайсетсантиметрово парче, почти половин щафета! Съветвам те и ти да правиш същото. В противен случай няма да изкараш дълго — авторитетно резюмира Демби и мощните му бузи се втвърдиха в скръбна гримаса.