Ти не си съгласен. Жал ти е за парите. Това е напълно обяснимо човешко чувство. Решаваш да излъжеш данъчния инспектор. Лошо е, разбира се, но цял свят върти подобни фокуси и няма на този свят милионер, който да не издържа за своя сметка цяла банда хитряги, чиято работа е да измислят как да плаща по-малко. Аз съм един от тях.
Фирмата ти, братле, процъфтява, името й грее по бил–бордове, гърми по телевизиите. Тя е твоята рожба. Но покрай нея с вълшебна пръчица създаваш десетки други фирми. Незаконородени помиярчета. Копелета. Някои от тях съществуват само във вид на кръгли гумени печати, други като папки, трети имат дори офис с телефон, но всичките ги сродява основното: тяхната дейност е фикция, тя е само на хартия.
Тук, в тъмната гора от фирми еднодневки, ти и твоите хора криете своя милион. В най-затънтената част на гората.
Ето това, кореняко, е моят бизнес: аз отивам на работа, сядам на бюрото, включвам офис техниката и правя фалшиви документи. Забърквам ментета. Фабрикувам ги. Фалшивите документи трябва да са много, изключително много. Това е задължителното правило, което бях формулирал преди време и което неотклонно следвах в продължение на три години. Не петдесет, не сто договора, не две или три папки, а задръстени догоре шкафове. Колкото повече, толкова по-добре! Правех по петнайсет-двайсет килограма на месец и за времето на кариерата си изфабрикувах над триста килограма. За да проучат този Монблан, тази Фуджияма от ментета, десетки опитни експерти ще трябва да ровят половин година. Те ще се удавят в книжата като в блато. Експертите идват на работа към девет сутринта, започват към девет и половина, към десет пият чай, после обядват, към шест тръгват да се прибират. Трудят се без особено напрежение. Докато аз прекарвах на бюрото си по сто часа седмично, оборудван с най-новите технологии. Моят бос беше заделил специално за мен внушителен бюджет. Три принтера действаха едновременно, печатайки на десет различни вида хартия с различен тонер. Листовете се съединяваха по различни начини. Сякаш наистина са ги обработвали ръцете на различни хора. Всеки фалшив договор имаше вид на напълно редовен. Беше изпъстрен с красиви печати и министерски подписи. А най-важното е, че от тези договори и други бизнес книжа, от тези сметки, фактури, ордери, извлечения, квитанции и така нататък имам пълни шкафове. Нека данъчният инспектор или някой друг експерт се опита да провери как фирма „Вася“, действайки в интерес на фирма „Ваня“ чрез фирма „Саша“ за нуждите на фирма „Гриша“ по поръчка на фирма „Наташа“, е фактурирала газ или диаманти, или танкове!
В договорите, фактурите и квитанциите има посочени телефони и адреси. Изпратете факс, напишете писмо или се обадете. Ще ви отговорят учтиво, с всичкия необходим пиетет и по протокол, че началниците ги няма. В командировка са. Какво да предам? Зад учтивите гласове и красивите печати се крие празнина. Цели концерни и холдинги представляваха онова, което в съвременния език се обозначава с неблагозвучната, но адекватна дума „балон“. Красива, представителна външна обвивка без капка съдържание.
И така, братле, аз съм седнал на удобния стол в не много чисто, но идеално разположено в центъра на града мазе; разполагам с телефони, факс, с цялата офис техника, климатик и ИМ радио, с пари за храна, алкохол и цигари, бензин, дрехи, плюс джобни. Ако се налага да прибавя още някаква офис техника към наличната, купувам най-добрата, ултрамодерната.
Създавам паяжина от десетки фирми. Между тях се води някаква измислена дейност, превеждат се някакви пари, едни или други суми ту се появяват, ту изчезват по касите или по банковите сметки. И всичко това, за да се скрие нечий чужд милион, изкаран я от кражба, я от продажба на нещо, неподлежащо, а може би и подлежащо на продаване. Чий е този милион? Нямам ни най-малка представа. Пък и какво ме е грижа? Човекът с костюма от „Валентино“, който пристигна с мерцедес, за да ми предаде разпореждания относно милиона, може да е само част от системата на нечий хитро измислен балон.
А има и по-напреднали отворковци: тогава милионът не е един, ами са пет или дори десет, а момчетата, които идват да оперират с тях, са тихи, скучни, скромно облечени и карат очукани жигулита. С тях се държа крайно предпазливо.
Отдавна е време да се смени прашното мазе, където добивам своето злато, с някое по-просторно и светло помещение, но все не остава време. Не сколасвам. Желаещите да вкарат в нелегалната ни банка своите милиони и да ги спасят от безсърдечните данъчни стават все повече и повече. Нито аз, нито моят бос обръщаме внимание на дреболии. Смешни са ни бизнесмените, които си харчат времето за пазаруване на кожени фотьойли, килими и аквариуми. Ние сме по по-грандиозните номера. Банкнотоброячните машини, които купихме неотдавна, струват по-скъпо от автомобилите ни.