55.
Алвин се заби във вратата като контролиран взрив. Дървото се изду, поддаде около ключалката и се разцепи от тежестта на удара, вратата се отвори рязко и той залитна вътре, полагайки усилия да се задържи прав.
Пола, която тичаше зад него, за миг се обърка — на нивото на очите си видя два боси крака, подаващи се от крачоли от деним. После мозъкът ѝ направи връзката. Жена с разчорлени рижи къдрици висеше, провесена за врата, от парапета на първия етаж. Лицето ѝ беше мораво, езикът ѝ беше излязъл от устата, очите — почти изскочили от орбитите си.
— Господи! — изпъшка Пола и хукна нагоре по стълбите.
Алвин стъпи здраво на краката си, потривайки лявото си рамо. Достатъчно му беше да погледне само за миг сцената. Озърна се почти панически, после видя през отворената кухненска врата онова, което му трябваше. Взе един масивен дървен стол, който стоеше до кухненската маса, изнесе го в антрето и го постави под тялото на Урсула. Забеляза, че на пода се търкаля някаква книга, но реши да не си губи времето с нея. Стъпи на стола, присви колене и обгърна с ръце тялото ѝ.
— Аз ще поема тежестта ѝ — каза той, докато се изправяше. — Смъкни това от врата ѝ. Трябва да го прережеш, по възела може да се открият следи от ДНК.
— Мамка му, прав си — Пола изтича обратно надолу по стълбите до кухнята, измъквайки телефона от джоба си и набра в движение номера на спешна помощ. Започна да отваря рязко чекмеджетата едно след друго, търсейки нож, като успоредно с това говореше по телефона.
— Сержант Макинтайър, регионален отдел за борба с особено тежки престъпления. Трябва ми линейка и подкрепления — каза тя. — Тук има жертва на опит за обесване — вече тичаше обратно нагоре по стълбите. — Хакстън Гроув номер двайсет и седем.
Хвърли телефона и се приведе над перилата. Сега, когато Алвин беше поел тежестта на тялото, не беше трудно да пререже здравото найлоново въже, което се беше врязало силно в шията на Урсула.
Когато това, което го задържаше, изчезна, тялото ѝ се отпусна на рамото на Алвин като зле натъпкан чувал. Той изсумтя и залитна леко на стола, но по някакъв начин успя да се задържи. Пола изтича надолу по стълбите, викайки:
— Дръж се, идвам!
Двамата успяха да смъкнат несръчно Урсула на пода. Алвин внимателно нагласи тялото в препоръчителната за първа помощ поза, докато Пола се бореше с остатъка от въжето около шията. Примката отказваше да се отпусне, затова ѝ се наложи да пъхне ножа между въжето и врата на Урсула. Беше се впило толкова дълбоко, че Пола трябваше да го издърпа от подпухналата плът. Затърси пулс без особена надежда. Голямо, шибано закъснение. Бяха закъснели прекалено много.
56.
Линейката потегляше от Хакстън Гроув с въртящи се сини светлини и виеща сирена, когато колата на Кевин се появи иззад ъгъла.
— Това е добър признак, нали? — попита Тони. — Искам да кажа, ако човекът е мъртъв, не бързат особено.
Нито един от криминалистите не удостои коментара му с отговор. Внезапно Кевин заби спирачки.
— Това е неговата кола — каза той, сочейки пасата, паркиран старателно така, че от него да се вижда къщата на семейство Форман.
— Бинго — каза Карол. — Ако имаме малко късмет, това ще бъде златна мина за съдебномедицинската лаборатория.
Кевин продължи и паркира двойно зад двете полицейски коли с карирани ленти; Карол изскочи от колата, още преди тя да беше спряла окончателно. Един от униформените полицаи прокарваше лентата за ограждане на местопрестъпление по храстите, които растяха край стената в дъното на градината.
— Оставете това сега — каза Карол. — Излезте на улицата и обезопасете онзи „Фолксваген Пасат“, който е паркиран малко по-надолу на отсрещния тротоар. Чакайте до него, докато пристигнат специалистите по оглед на местопрестъпления.
Алвин седеше на ниската ограда, провесил глава, сключил ръце между коленете си. Изглеждаше изтощен. Вдигна глава, когато те наближиха, и кимна едва забележимо.
— Пола тръгна с линейката. Жертвата беше идентифицирана от една съседка. Урсула Форман е. Може и да оцелее. Сплескал е обесването. Ако се бесиш както трябва, си счупваш врата. Ако не се справиш, умираш бавно от задушаване.
— Добра работа свършихте — каза Карол.
— Недостатъчно добра. Оставихме го да си тръгне — Алвин поклати глава, устните му се свиха в израз на отвращение. — Държеше се така, като че ли мястото му е тук. Като собственик на къщата. Просто предположихме, че е Бил Форман — и той изцъка с език, ядосан на себе си.
— Това е напълно достатъчно — каза Тони. — Ако се държиш така, като че ли присъствието ти на дадено място е напълно естествено, обикновено хората също решават, че е така.