Мартин отново изсумтя.
— Лесни са за подвеждане. Всяка следваща би могла да е копирала постъпката на предишната.
— Възможно би било, само че ченгетата не бяха забелязали нищо, съответно медиите не отбелязаха случаите, и как биха могли в такъв случай да разберат една за друга? Но така или иначе, ти постигна най-важното — решенията на предварителните следствия. Има само един проблем — продължи Тони. — Ако скочиш, тези решения ще бъдат обявени за невалидни.
Той хвърли бърз поглед към Тони.
— Какво каза? Как така невалидни? Във всеки случай решението е издадено от съдия-следовател.
— Такива решения винаги може да бъдат променяни. Жената, която води следствието, Карол Джордан, е истинска кучка. Тя те ненавижда, побесняла е от гняв заради мнението ти, към което си искал да привлечеш вниманието на хората. Тя ще направи всичко по силите си, за да промени тези заключения. А ако умреш, тя ще може свободно да говори каквото пожелае за теб и за всичко, което си направил. Ще оплюе онова, което си искал да кажеш на хората. Ще те представи като някакъв интернет трол, тъп грубиян, който мрази жените.
Този път Мартин се обърна, заставайки с лице към Тони, на когото му се стори, че по лицето на другия се мерна стъписване.
— Не може да го направи.
Тони му отправи усмивка, изпълнена със съжаление.
— Разбира се, че може. Ако теб те няма, всичко остава в ръцете ѝ. А тя не се бои да се възползва от властта, с която разполага. Както вече казах, тя е кучка. Има само един начин да разчиташ, че мнението ти ще бъде чуто.
Мартин се засмя с горчивина.
— Знам какво ще кажеш. „Не скачай, възползвай се от възможността да говориш в съда“ — той силно потърка с ръка горната си устна. Тони забеляза, че пръстите му треперят. Това усещане, че в известен смисъл седи на края на света, явно беше започнало да му въздейства. Той вече едва издържаше. Разумът му казваше, че единственото смислено нещо би било да скочи, но дълбоко в него нещо властно се вкопчваше в живота.
— До голяма степен идеята е такава, да — каза Тони. Готвеше се за последното хвърляне на зара, апела към суетата и желанието да се обърне към потомците, ахилесовата пета на толкова много убийци. — Защото това е логичният ход. В противен случай ще се окаже, че всичко е било безсмислено. Имал си какво да кажеш на хората. Очевадно си вярвал, че е нещо, за което си струва да се умре, в противен случай нямаше да бъдеш тук сега. Но ако се предадеш и избягаш преди развръзката, всичко ще е било просто губене на време. Защото тя ще представи нещата такива, каквито не са били. Ще изгради една жалка, изкривена и безсмислена картина. И ще се окаже, че със същия успех си можел да не си даваш труда — Мартин му обърна гръб и Тони се възползва от това, за да пристъпи малко по-близо до него. Сега вече почти можеше да го докосне.
Продължи да настоява.
— Можеше със същия успех да позволиш на Сара и на онези, другите жени, да те тъпчат, защото Карол Джордан ще те стъпче в калта, когато вече си мъртъв. Ако това ти се струва добра идея, нямам нищо против. Тръгвам си и те оставям да правиш, каквото искаш. Но ако държиш посланието ти да бъде огласено — силно, ясно и недвусмислено, тогава се обърни и ела с мен. Не допускай онази кучка да победи.
Разчете несигурността на Мартин по езика на тялото му. Раменете му се отпуснаха, пръстите трепереха, главата му се приведе, като че ли някаква тежест го притискаше надолу.
— Обещаваш, че ще имам възможност да говоря публично, но това са глупости. Не съм толкова тъп, че да се хвана на приказките ти.
Тони кимна.
— Изправиш ли се да даваш показания пред съда, това е единственото място, на което можеш да кажеш каквото искаш и тя няма да може да те спре. Хайде, Матю, не постъпвай така, че всичко да се окаже безсмислено. Ти си умен човек. Знаеш, че това, което казвам, е разумно.
Той се изправи, изпъна рамене и вдигна глава. Очите му гледаха право напред, беше вирнал брадичка. Понечи да се оттласне с ръце от парапета. В този ужасен момент Тони разбра, че е загубил. Но не искаше да се предава. Хвърли се напред и се вкопчи в лявата ръка на Мартин над лакътя, точно когато той вече политаше в празното пространство. Тялото на Тони се блъсна в парапета, силният удар премина като ток през него. Но той не отпусна пръсти, въпреки силата на гравитацията и решимостта на Мартин. Времето се рееше като семенце, падащо от голяма височина към земята. От Мартин лъхаше кисела миризма на пот, Тони чувстваше как собственото му сърце бие като парен чук в гърдите му.