Тони се пъхна зад волана и потегли към пътя, който щеше да го изведе на магистралата М62, която прекосява Пенините и води към Халифакс. Опитваше се да не гадае каква е причината за обаждането на Карол. Подозираше, че по един или друг начин причината е свързана с нейното пиене. И че, каквато и да е причината, става дума за неприятности.
В крайна сметка неприятностите се намираха в сърцевината на техните отношения.
8.
Тони не беше единственият човек, неспособен да разбере загадката на отношенията между него и Карол Джордан. Елинор повиши глас над бръмченето на електрическата четка за зъби на Пола и каза:
— Струва ми се, че Тони започва да се отпуска.
Пола изръмжа нещо през пяната от пастата за зъби.
Елинор се протегна в леглото и се прозя.
— Искам да кажа, че води истински разговори. Говори с Торин за електронни игри. И обсъжда с нас онази нещастна жена, която се е самоубила, Джазмин как-ѝ-беше-името.
Пола плю.
— Бъртън. Джазмин Бъртън. Да, той се справи добре. Срещу себе си имаме цял живот, през който не е успявал да установява социални контакти, но несъмнено отбелязваме напредък — тя излезе от банята и се мушна под завивката, притисна се до Елинор и я целуна, лъхайки на мента.
— Имаш ли някаква представа как се развиват нещата между него и Карол?
Елинор се обърна на една страна и притисна тялото си в тялото на Пола в удобната поза, в която обикновено заспиваха.
— Той всъщност не говори за нея. Струва ми се, че поддържат някакъв контакт. Чудя се как Тони продължава да упорства. Притисна Блейк към стената заради нея и го принуди да ѝ предложи работа със същия чин. А какво направи тя? Каза му да си завре новото назначение нали знаеш къде. Тони използва цялото си влияние заради нея, а тя плю отгоре му. На негово място бих си тръгнала.
Елинор се изкиска и разроши късата руса коса на Пола.
— Не, нямаше да си тръгнеш. Толкова приличаш на него, че понякога ме плашиш. Вие двамата бихте тръгнали срещу картечен огън заради Карол Джордан.
Пола издаде неясен звук, който трябваше да изразява протест.
— Е, може би не чак срещу картечен огън, но срещу нещо почти толкова страшно. Тя ти липсва, нали?
Пола се притисна по-силно към Елинор и я притегли към себе си.
— Тя е най-доброто ченге, с което съм работила някога. Гледам шефовете, с които си имам работа сега и се питам как, по дяволите, са се добрали до сегашните си постове. И наистина, Елинор, питам се дали не трябва да предложа уменията си някъде другаде, където ще бъдат оценени по достойнство.
Елинор се размърда и се облегна назад, за да вижда лицето на Пола. Знаеше, че тя се дразни от стеснения обхват на сегашната си работа, но за първи път споменаваше, че обмисля да я напусне.
— И къде ще стане това например?
— Съществуват възможности. Карол винаги е казвала, че не познава човек, който да умее да води разпит по-добре от мен. При контратерористите има много работа, както и в частните детективски агенции, а и към правителството. А може пък да премина изцяло на тъмната страна и да предложа услугите си на корпоративния бизнес, да провеждам интервюта с кандидати за работа.
— Е, това не очаквах — каза Елинор. — Мислех, че се чувстваш добре на мястото си.
— Така беше, докато Блейк не разформирова състава и не ни прати да свирим с хора без всякакво чувство за ритъм.
Елинор се усмихна.
— Охо, и разширени метафори.
— Следващия път очаквай псувня.
— Обичам да говориш мръсни думи — Елинор целуна Пола по бузата, по най-близкото място до устата, до което можа да стигне. — Обещай ми да не действаш прибързано.
Пола се засмя тихо.
— Защо пък да обещавам това, след като последното прибързано нещо, което направих, беше да те целуна в един асансьор?
— Защото вече имаш мен. Но ако си решила сериозно да направиш промяна, мисля, че трябва да поговориш за това с хора, чието мнение уважаваш.
— Тоест с теб.
Елинор чукна лекичко Пола по носа.
— Тоест с мен, но също и с Тони и Карол. Така ще улучим с един куршум два заека, защото може да поканим двамата на вечеря. Ще бъдат принудени да общуват, а пък ти ще можеш да споделиш с тях онова, което мислиш.
Пола потръпна престорено.
— Оххх, знаеш как да развълнуваш едно момиче — после въздъхна. — Добре, съгласна съм. Или ще започнат да разговарят, или няма. Умирам от нетърпение.
9.
Лондонската нощ беше студена и влажна, в остър контраст с топлината и уюта в самостоятелната зала, където бяха вечеряли. Джеймс Блейк и Джон Брандън бяха настанени в един и същ хотел, затова бяха принудени да тръгнат към него заедно, когато излязоха от ресторанта. Дори някоя топла лятна вечер не би стопила ледената атмосфера, която явно се възцари помежду им, веднага щом се сбогуваха със заместник-министъра и спътниците му.