Някъде на този етап от разговора той престана да ги слуша. Не беше разбрал кой знае какво освен това, че майка му и приятелките ѝ щяха да правят жива верига около мястото, на което се намираха ракетите. Това му се струваше странно — все едно, че ще ги прегърнат.
Те двамата с баща му гледаха новините онази вечер и видяха репортажа за Грийнъм Комън с кадри, на които се виждаше как жени крещят към полицаите, които ги отнасят. Имаше и войници, които стояха и гледаха невиждащо пред себе си, като че ли полицаите и жените се намираха в друго измерение. Когато майка му се прибра, той вече си беше легнал, но на закуска на следния ден тя беше така развълнувана, както се вълнуваше той преди празненството по случай рождения му ден. Баща му само беше изръмжал нещо.
Оказа се, че в Грийнъм Комън имало цял лагер. Не като детския лагер, на който беше ходил той предното лято, когато спаха в дървени бараки и имаха различни занимания на терена на самия лагер и в горите около него. Според баща му там нямало дори истински палатки. Само найлонови платна, опънати на клони, а краищата им — забити с колчета в земята. Майка му обясни, че затова им казвали „забивки“, баща му каза нещо, което той не разбра, а майка му избухна и каза някаква непозната дума. После, когато той я попита какво е „лесбийка“, тя му каза, че бил прекалено малък, за да разбере, но че ставало дума за начин, по който хората показвали обичта си един към друг.
Така или иначе, лагеруването в Грийнъм Комън очевидно се харесваше на майка му, макар да не беше лято. Първоначално тя ходеше там само за по две нощи една след друга. После започна да ходи през седмица за по цяла седмица. Той не обичаше отсъствията ѝ. Всяка вечер ядяха някакви скучни неща. Препечени филийки с боб или яйца на очи с втвърден жълтък и загорели краища на белтъка. А и баща му беше постоянно в лошо настроение.
Но майка му непрекъснато говореше за спасяване на бъдещето на планетата, за значението на близостта между жените и как когато се обединят, жените могат да бъдат силни.
— Това май се говореше за миньорите — беше измърморил баща му.
— Важи и за тях. Става дума за солидарност. Ние водим война.
Което предизвика объркването му, защото, доколкото знаеше, цялата идея на Грийнъм беше в това, че е лагер за мир. Баща му ругаеше често, когато имаше предавания за лагера по новините. Казваше, че майката на момчето е била подведена от разни мръсни кучки, които искали да заразят нормалните жени с неестествените си пристрастия. Че е била напълно доволна от живота си, преди те да се били заели да наливат глупостите си в главата ѝ, да ѝ промиват мозъка с феминистки идеи. Майка му започна и да чете, и то много. По-късно, в училище, той попадна на някои от книгите, които тя четеше. Силвия Плат. Вирджиния Улф. Баща му се оплакваше, че като ходи в Грийнъм Комън, майка му се превръща в марионетка, в защитник на чужди интереси.
Онази неделна вечер двамата я чакаха да се прибере. Баща му се беше опитвал да спори, да вика, за да убеди майка му да си остане у дома, но този път беше решил да изпробва нещо различно. „Ще се подмазваме, ще бъдем меки като душ-гел, разбираш ли?“, беше казал той и момчето намери в това някаква логика, тъй като в Грийнъм нямаше бани и когато се прибереше у дома, майка му винаги беше закопняла за баня и чисти дрехи. Баща му беше приготвил и специална вечеря. Отиде в „Маркс енд Спенсър“ и купи две консерви с пилешки късчета в специален бял сос, които щяха да поднесат с печени картофи и размразен грах. Така майка му щеше да разбере колко се радват, че отново си е у дома.
Тя трябваше да се прибере към четири следобед. Когато стана пет, баща му беше вече много ядосан. Отвори си една бира и започна да пуши цигара след цигара, докато дневната не заприлича на газова камера. Той беше оставил баща си и се беше качил на горния етаж, в стаята си, откъдето можеше да гледа надолу към улицата и да чака кога ще се появи разнебитеният стар фолксваген-кемпер, с който Мюриъл, приятелката на мама, я отвеждаше от къщи. Седеше с кръстосани крака на леглото си и се опитваше да накара с усилия на волята бяло-оранжевия кемпер да се появи отнякъде, като че ли това можеше да стане по желание.
Затова и забеляза появата на полицаите преди баща си. Синьо-бялата полицейска кола спря пред входната врата на къщата им и от нея излязоха две ченгета, мъж и жена. Той хукна надолу и отвори вратата, преди те да стигнат до нея.
— Баща ти вкъщи ли е, синко? — попита мъжът.
Преди той да успее да каже каквото и да било, вълна лют дим отговори вместо него. Изведнъж баща му се появи и постави закрилнически ръка на рамото му.