По принцип неговата увереност трябваше да я накара да се почувства по-добре. Но докато седеше и се взираше в екрана, единственото, за което Урсула можеше да мисли, бе как студът е нахлувал в тялото на Джазмин, докато тя е влизала все по-надълбоко в реката, как тинята е всмуквала краката ѝ, как нивото на водата се е надигало постепенно, до устата ѝ, после до носа, после до очите, за инстинктивното поемане на въздух, давенето и боричкането, докато реката я е повличала, за ужасния момент, когато е осъзнала, че е късно да промени решението си.
А после — покой.
13.
Утринната светлина смути съня на Карол. На прозорците в основната част на старата сграда нямаше завеси. Нямаше смисъл да поставя такива неща, докато вършеше вътре работа, от която постоянно хвърчаха прах и стърготини. Нямаше причина затова и защото и никой не оставаше да нощува при нея. Тя измърмори нещо в просъница и се обърна на другата страна. Това беше напълно достатъчно за Флаш. Кучето веднага скочи върху нея и се зае да отмива с дългия си розов език съня от лицето ѝ.
— О, по дяволите! — каза сърдито Карол, изпълзя от спалния чувал и потръпна от студа в неотопленото помещение.
Предната вечер беше проявила достатъчно съобразителност да вземе дрехите, с които обикновено разхождаше кучето, така че бързо навлече топлите непромокаеми дрехи, които ѝ помагаха да се слее с пейзажа и с местните жители. Измъчваше я тъпа болка в тила, организмът ѝ жадуваше за кафе. Но тя все още нямаше сили да се изправи лице в лице с госта си, който бе останал тук и през нощта. Свежият въздух и една бърза разходка из хълмовете зад къщата щяха да ѝ дадат сила, за да си осигури надмощие.
Тя умишлено тръгна в посока, обратна на онази, в която се намираше домът на Джордж Никълъс. Най-малко от всичко имаше желание да му обяснява как е приключила предната вечер. Разбира се, щеше да се наложи да му каже. Но все още не можеше да събере сили да се види с него.
Половин час по-късно тя слизаше надолу по хълма, крачейки бързо по полегналата, пожълтяла трева, от туфа на туфа, докато кучето се въртеше и подскачаше около нея. Хладният въздух беше заруменил бузите ѝ и пропъдил болката в тила. Толкова много подобни утрини имаше зад гърба ѝ — прелюдии към дни, които изпълваше с тежък труд, за да не мисли.
Светлината в кухненския прозорец я накара да трепне. Никога досега не бе виждала светлина там, докато слизаше по хълма. Къщата винаги тънеше в мрак. Светлината беше нежелано напомняне, че днешният ден няма да е като всички останали. Днес тя трябваше да се справи с Тони и неговото решение да се меси в живота ѝ. Беше склонна да му каже да се разкара още след първата чаша кафе, но го познаваше достатъчно, за да знае, че усилията ѝ ще бъдат напразни. За човек с такава способност за съпреживяване Тони можеше да се прави удивително добре на глух, когато това му изнасяше.
На прага Карол поспря, за да успокои дишането си и да се овладее. После влезе вътре с изправени рамене. Дванайсет стъпала я отведоха до вратата на апартамента, шито обитаваше. Влезе, без да почука. В края на краищата това беше неин дом. Не негов.
Стаята беше празна. Сакото на Тони беше окачено на облегалката на офисния стол; тук беше топло и уютно, благодарение на подовото отопление, което Майкъл бе инсталирал при първия ремонт на стария хамбар. Карол продължи, мина покрай банята и влезе в кухнята, където Тони седеше и се взираше намръщено в кафе машината. Когато я чу да влиза, той се обърна и ѝ се усмихна смутено.
— Мислех да ти направя кафе, но не съм достатъчно умен, за да разбера как функционира това животно.
— Не е толкова трудно — Карол смъкна ципа на непромокаемото си яке и го окачи на един стол. — Направи ми място, аз ще се заема.
И тогава видя празните бутилки, подредени върху дъската за сушене на съдове. За миг не повярва на очите си. После се обърна рязко към него:
— Какво, по дяволите…
— Много по-лесно е да не пиеш, когато в къщата няма пиене.
— Как смееш? За какъв се имаш, да му се не види?
— Аз съм приятелят, който е тук, за да ти спести нови унижения като онова, което преживя снощи — той разпери ръце в успокояващ жест.
Карол нямаше намерение да се успокоява.
— Това е някаква твоя измислица, не моя. Никога не съм казвала, че никога вече няма да пия. Окей, приех глупавото ти предизвикателство. Съгласих се да не пия, докато не мине изслушването ми. Но това е всичко. Кой ти дава право да изливаш в умивалника целия алкохол в къщата ми? Като изключим всичко останало, все едно че си изхвърлил на боклука няколкостотин паунда. Може би не си забелязал, но за разлика от пияниците, с които ме сравняваш, аз пия скъпи напитки. Пия заради вкуса, не просто за да се натряскам — тя поклати глава, стиснала горчиво устни. — Копеле такова!