— Ще ти върна парите — отвърна той с ангелска кротост.
— Не става дума за пари, а за принципа! — изкрещя тя. — Нямаш право!
Той се поизвърна от нея.
— Ако аз нямам това право, никой друг го няма.
— Точно така ми харесва.
Той стана.
— Добре, оставям те тогава. Следващия път, когато се накиснеш в лайната, се обади на някой друг — той отново се извърна с лице към Карол. Очите му бяха студени като камък, беше вирнал брадичка, сякаш за да посрещне удар. — Ако намериш някой, на когото да му пука.
Беше удар под кръста, затова пък си беше истината. Никога дотогава не беше говорил така с нея. Гордостта я караше да му каже да се разкара. Но страхът не ѝ го позволи.
— Я сядай, по дяволите, и престани да се перчиш! — изръмжа тя. — Ще направя кафе.
Обърна му гръб и се зае с ритуала по смилането на кафето, пълненето на цедката и пускането на машината. Не беше възможно той да си тръгне, нали?
И действително, когато тя се обърна, той беше все още там, стиснал така силно облегалката на стола, че кокалчетата на пръстите му бяха побелели. Тя постави чашата с еспресо безмълвно на масата до него и се зае да прави второ кафе за себе си.
Пое си дълбоко дъх.
— Обикновено закусвам с боб, препечени филийки и бъркани яйца. Ще направя и за теб, ако искаш — това беше най-близкото подобие на извинение, на което беше способна.
— Чудесно. Развила си се в положителна насока в сравнение с чашата портокалов сок и пълнозърнестите бисквити.
Тя се усмихна сурово и пестеливо.
— Научих се по трудния начин. Не можеш да издържиш цял ден физическа работа, ако го започнеш с такива неща.
Тони седна и започна да пие кафето си, докато тя правеше закуска с ефикасните, икономични движения, на които се беше научила, откакто започна да ремонтира къщата. Всичко трябва да е подръка, планът за работа да е ясен. Никакво суетене, никакво объркване, никакво колебание. В кухнята също както при ремонта. И това бе научила по трудния начин.
Тя тръсна чиниите на масата и седна срещу него, с все още изопнато от гняв лице. Вбесяващото беше, че Тони като че ли не се беше впечатлил от реакцията ѝ. Той ѝ благодари, после попита:
— Какъв е планът за днес?
— За теб не знам, но сега, когато приключих с поставянето на кабелите, ще започна с облицовката на външната стена — чистият въздух беше ободрил Карол и тя се нахвърли на закуската, като че ли обилната вечеря у Джордж Никълъс се беше състояла преди седмица, а не предната вечер.
— Яйцата са хубави той преглътна още една хапка. — Трябва да напиша два доклада, които съдът да прегледа преди издаването на присъда, но съм си взел лаптопа, така че ще се справя. А когато приключа с тях… е, започнах да пиша книга.
— Книга? — попита удивено Карол. Една книга беше сериозен проект. А тя не знаеше нищо за това. Това бе едно от измеренията на отчуждението, което двамата бяха допуснали да се настани между тях. — Каква книга?
— А ти каква книга очакваш да пиша?
Тя се усмихна въпреки волята си.
— Предполагам, че би могъл да направиш миш-маш от интересите си и да съставиш илюстрован наръчник за начинаещи профайлъри.
Той направи иронична гримаса.
— С някой кръстоносец с наметало, който се появява накрая, за да спаси положението.
— Ти би изглеждал смешно в онези тесни средновековни панталони. Е, каква е тази книга?
— Темата е психологическо профилиране. Моят консултант — нали се сещаш, психологът, когото посещавам, за да си осигуря относителна психологическа стабилност, та той е на мнение, че ако в полицията искат да пестят пари, като се занимават сами с профилиране, вместо да плащат на хора като мен, не би трябвало да се цупим и да си измиваме ръцете, оставяйки ги да се оправят сами. Смята, че би трябвало да напиша книга, която да избягва професионалната терминология и теориите, и да изясни по възможно най-практичен начин онова, с което се занимавам. Да е пълна догоре с примери за реалното приложение на психологическото профилиране, от случаите, по шито съм работил.
Карол се намръщи.
— Това не напомня ли малко на човек, който оказва помощ на собствените си палачи?
Тони сви рамене.
— Ще стане едно от двете — или ще разберат за какво става дума и ще се научат да работят както трябва, което би било добре, защото дори когато ми плащаха, аз не можех да бъда на много места едновременно. Или няма да разберат и ще осъзнаят, че това е работа за експерти, което ще ги накара да се обърнат с подновено уважение към нас, професионалистите.