Тя избухна в смях.
— Не може да се поднови нещо, което не е съществувало, Тони. Никога не са се отнасяли към теб с уважението, което си заслужил с работата си.
— Има хора, които ценяха направеното от мен. Например Джон Брандън. Ти. Някой и друг от големите шефове в Министерството на вътрешните работи.
— Само че това не е достатъчно, за да бъдат принудени неграмотни задници като Джеймс Блейк да постъпват така, както е редно — тя натъпка последните остатъци от закуската в устата си и стана, бършейки уста с опакото на ръката си. Физическата работа я бе накарала по някакъв начин да придобие маниерите на работник. Някогашната Карол Джордан би използвала салфетка или поне парче домакинска хартия. На новата Карол Джордан ѝ беше все едно.
Оставен да се оправя както намери за добре, Тони се разположи удобно с лаптопа и бележника си. Можеше да се съсредоточи върху собствената си работа, без да трябва да бди над Карол. Освен ако тя не беше скрила алкохол някъде в общото помещение на къщата. Но нямаше причини да го е направила. Освен това според него тя щеше да гори от желание да опровергае думите му. Тази праведна целеустременост щеше да е достатъчна, за да я крепи известно време. Проблемите щяха да започнат в понеделник или вторник, когато пред нея се изправеше непосредствено предстоящата катастрофа, каквато би било гледането на делото ѝ в съда, когато щеше да загуби и доброто си име, и шофьорската си книжка. Точно тогава щеше да се наложи да бди над нея като квачка над пиленцата си. Онова, от което Карол се нуждаеше, беше нещо истинско, върху което да се съсредоточи. Физическият труд беше много хубаво нещо, и очевидно той бе задоволил някаква нейна необходимост. Но той се състоеше от повтарящи се действия; за продължителен период от време това не беше никакво предизвикателство към интелекта. А Карол беше жена, която се нуждаеше от нещо, което да ангажира съзнанието ѝ. Той трябваше да измисли нещо, което да задейства интелекта ѝ. Ако вече не можеше да работи като ченге, сигурно щеше да се намери нещо друго, което да може да върши, което да представлява за нея едновременно усилие и предизвикателство. Но може би с не толкова високи залози. Не със залози, които биха я тласнали обратно към бутилката.
Той се обърна с въздишка към бележките си и започна да съставя доклад за сериен изнасилвач, който се бе опитал да убеди съда, че е бил тласкан да изнасилва жени от гласове, които чувал в главата си. Според Тони нямаше такова нещо. Той бе преценил, че си има работа с отлично функциониращ психопат, който съзнателно се стреми да попадне в заведение за душевноболни, за да избегне онази част на затвора, която е отделена за провинили се в изнасилване.
Когато приключи, минаваше обед. Тони се изправи и се протегна, после отиде в общото помещение, където Карол прикрепяше летви към каменните стени с помощта на шестинчови гвоздеи.
— Искаш ли да приготвя набързо нещо за обед? — попита той. Тя спря да нанася удари с чука и се обърна, избутвайки с китка влажните кичури от челото си. Карираната риза беше прилепнала към контурите на тялото ѝ, джинсите бяха тесни и очертаваха добре оформени мускули. Беше мръсна и потна — и той съзнаваше, че това е клише, но не можа да потисне надигащото се у него вълнение при тази гледка.
— Има хляб, сирене, пастет и домати — каза тя. — Обикновено ям това, и някакви плодове.
Той кимна.
— Ще направя сандвичи.
— Добре — тя понечи отново да се заеме с работата си — Няма да се бавя, но искам да приключа с тази част, преди да прекъсна за обяд.
Когато се върна в кухнята, той скалъпи несръчно някакви сандвичи с евтин чедър от супермаркета и домати, който сигурно имаха вкус на памук и вода. Карол можеше и да пие заради вкуса на напитката, но той подозираше, че яде само заради горивото, което трябва да вкарва в организма си. Видя една купа с ябълки и круши и я премести на масата до чинията със сандвичите. Не беше точно пиршество, но щеше да е достатъчно. Наля две чаши вода и постави две чинии една срещу друга. Нямаше какво друго да направи, за да изглежда масата по-привлекателна, затова се зае отново с лаптопа си, за да убие времето до идването ѝ.
Тони не искаше да започне втория доклад, за да не се наложи да прекъсва работата си. Вместо това отвори един новинарски сайт и провери дали има някаква нова информация за смъртта на Джазмин Бъртън. Прерови няколко репортажа, но като че ли нямаше нищо ново.
— Камъни в джобовете — промърмори той под нос. Този детайл го смущаваше, но той не успяваше да долови ясно ехото, което вибрираше в дълбините на ума му.