— До края на седмицата? — прекъсна го Карол, а по лицето ѝ се изписа смесица от учудване и възмущение. — Кой, по дяволите, те е канил да се пренасяш при мен?
Това бе един от моментите, в които той по принцип би отстъпил, за да избегне конфронтацията. Години наред беше избягвал челни сблъсъци с нея — отчасти и защото професионалните му познания го караха да не вярва във войната като средство за постигане на траен мир. Но най-вече защото мразеше онова присвиване на стомаха и усещането за пустота, които изпитваше всеки път, когато се караше с Карол. Но днес знаеше, че няма измъкване.
— Ти имаш нужда от мен, Карол.
— Майната ти, Тони. Нямам нужда от теб. Нямам нужда от никого — тя избута стола си така, че краката му изскърцаха остро по пода. Кучето скочи на крака и наостри уши, надушвайки неприятности. Карол махна с ръка, обхващайки с жеста си всичко наоколо. — Огледай се. Справям се отлично и сама.
— Не, не се справяш. Само си повтаряш, че е така, но от това твърдението ти не се превръща в истина. Страдаш и имаш нужда от изцеление. Имаш нужда от помощ, Карол. Имаш нужда да ти помогне някой, който вярва, че заслужаваш да ти се помогне. И аз няма да се махна оттук. Ще остана толкова, колкото е необходимо.
Той забеляза проблясъка на сълзи в очите ѝ, преди тя да обърне лице встрани.
— Господи, никога ли няма да намеря отново спокойствие? — Ако искрено искаш да си тръгна, ще го направя. Но няма да се върна вече.
— И кого ще тормозиш, ако не се върнеш? Погледни фактите в лицето, Тони. Ако аз си нямам приятелчета, както ти каза вчера, същото важи и за теб. Ти се нуждаеш от мен, за да знаеш, че някой има нужда от теб. Е, напоследък аз се справях съвсем добре без теб. И ще мога да го направя отново.
Тогава той повиши тон — нещо, което беше съвсем необичайно за него.
— Ще престанеш ли? Омръзна ми да се карам с теб. През всички тези години, всеки път, когато се доближим един до друг, позволяваме на нещо да застане между нас и един от нас се ядосва или си тръгва. Всичко това ми омръзна до смърт, Карол. Искам да се помирим. Ти си права. Нито един от нас няма друг близък човек, с когото да се разбира така, както се разбираме един друг. Ти не можеш да се справиш без мен и аз не мога да се справя без теб — той удари с юмрук разтворената длан на другата си ръка. — Просто те моля да престанеш.
Карол протегна невиждащо ръка към Флаш, която постави глава в скута на господарката си. Започна да чеше меките уши на кучето, печелейки време. Когато почувства, че отново може да разчита на гласа си, тя каза:
— Ако ще ходим в Брадфийлд, няма да е зле да минем и през строителния хипермаркет и магазина за мебели. Имам резервни ключове за лендроувъра, а може да минем и покрай участъка в Халифакс и да вземем другите ключове, ако ни остане време.
И това беше всичко. Нещата се уталожиха, доколкото такова нещо можеше да се случи между тях двамата.
Когато минаваха през най-високата част на възвишенията, той реши да рискува за втори път тази сутрин и каза:
— Между другото, уговорих се да се видим и да пием кафе с Пола.
— О, да му се не види — каза Карол. — Поредното унижение.
— Не е необходимо да ѝ казваш, ако не искаш — каза Тони. — Но е възможно тя вече да знае.
— Ще знае. Полицейският клюкарник е работил на пълни обороти.
— Независимо от това дали знае или не, тя няма да те укори. Не и Пола. Но не това е причината да искам да я видя.
Карол се завъртя на седалката така, че да го гледа. Любопитството ѝ се беше събудило.
— Каква е причината тогава? Какво си намислил?
— Има нещо около самоубийството на Джазмин Бъртън, което ме дразни. И затова ми се иска да науча нещо повече за Кейт Ролинс.
Едното ъгълче на устата на Карол се повдигна в крива усмивка.
— Значи все още използваш Пола като изпълнител на тежки поръчения, а?
— Бих го направил сам, но тя е човекът с достъп до лостовете, които трябва да се натиснат. Освен това поддържа връзка със Стейси, която също няма нищо против да поработи извънредно за един стар приятел.
— Някой ден ще я накиснеш много зле. И този път тя няма да може да разчита на мен да я измъкна.
Тони се изсмя сухо.
— Това не беше честно. Ние с Пола винаги сме си сътрудничили добре в миналото. Ако тя не беше решила да се заеме с една извънредна задача и не те беше измъкнала изпод камъка, под който се беше завряла, сега щях да вехна в затвора.
Карол го изгледа кисело.
— Казваш го така, като че ли е нещо хубаво.
— От моя гледна точка е. Така или иначе, казах си, че ще е интересно да се види това, което тя ще успее да открие. Двамата с теб ще можем да се позабавляваме с това.