— Какво? Симулирано разследване? Мислиш, че имам нужда от нещо подобно на този етап от живота си?
Той сви рамене.
Може да не е симулирано — зависи какво ще открие Пола. Хайде де, Карол. Знам, че напоследък си придобила много нови умения, но разполагаш и с някои по-отдавнашни, които също трябва да се прилагат.
Тя изпъшка.
— Достатъчно. Значи още преди да сме говорили тази сутрин, ти си разчитал, че аз ще дойда с теб в Брадфийлд? Защо? Не смееш да ме оставиш сама, така ли? Мислиш, че щом обърнеш гръб, ще се обадя на Джордж Никълъс да ми донесе бутилка водка?
Тони се опита да придобие засегнато изражение.
— И през ум не ми е минавало — излъга той. — Просто си шах, че една промяна на обстановката може да ти се отрази добре. Както и общуването с някой друг освен мен.
Карол измърмори нещо под нос, но остави нещата така. Тони си каза, че е отбелязал известен напредък, макар че при всяка стъпка напред имаше чувството, че го дерат жив. Постоянно си напомняше онова, в което вярваше дълбоко в себе си. Никой не заслужаваше това повече от Карол Джордан.
17.
Пола изми зъбите си в съблекалнята, опитвайки се да пропъди от устата си вкуса на кафето, което пиеха в офиса. Ако щеше да ходи в заведение, където поднасяха истинско кафе, искаше да почувства вкуса на това, което щеше да пие. Навремето, в отдела за борба с особено тежки престъпления, разполагаха с хубаво кафе, винаги прясно смляно, понякога печено на място в специални магазини, откъдето го купуваше някой, изпратен със задача навън. Начело на екипа, в който тя работеше сега, стоеше жена, която бе забила ноктите си с френски маникюр в своя пост и пиеше чай по йоркширски обичай — толкова силен, че би стреснал и строителни работници. Началото на отношенията между главен инспектор Фийлдинг и Пола беше лошо — Фийлдинг бе арестувала Тони по подозрение в убийство, а Пола, с доста голяма помощ от страна на Карол, успя да докаже по сензационен начин грешката на шефката си. Въпреки претърпяното унижение, Фийлдинг запази поста си. Но оттогава се стараеше с всички сили да усложнява живота на Пола. Което бе още една причина Пола да съжалява за разпадането на най-добрия екип, в който беше работила.
Предния ден, когато Тони ѝ прати съобщение, Пола бе стреснала Елинор, като изпищя от удоволствие при мисълта, че ще седи на една маса с него и Карол, че двамата наистина ще разговарят един с друг. Малко бяха нещата, по-неприятни от това да наблюдаваш как двама души, които очевидно се обичаха, унищожават онова, което ги свързва. За всеки, който държеше поне малко на Тони и Карол, изминалата година беше мъчителна. Тя не можеше да не се пита какво ги е върнало до тази точка.
Намери отговора на въпроса си още почти в мига, когато влезе в стаята на криминалния отдел. Дори не беше свалила палтото си, когато главен инспектор Фийлдинг се появи на прага на офиса си.
— Разбра ли какво е станало с Карол Джордан? — попита тя, неспособна да скрие доволната, хищна усмивка, която трептеше в ъгълчетата на устата ѝ.
— Какво е станало? — Пола се обърна под предлог, че закача палтото си. Нямаше намерение да достави на Фийлдинг удоволствието да наблюдава реакцията ѝ на лошите новини, които очевидно се канеше да ѝ сервира.
— Прибрали я за шофиране в нетрезво състояние. Спипали я хора на полицията на Западен Йоркшър в събота вечер. При това стойностите не били гранични. Доколкото разбирам, доста е била надхвърлила допустимото — каза Фийлдинг с неприкрито задоволство. Тя може да не беше способна да направи и половината от онова, което Карол вършеше като криминалист, но беше абсолютно сигурно, че никой никога не би я спипал да върши такава глупост: това беше идеята, която Пола разчете в тона ѝ.
Пола скри тревогата си и се обърна с лице към шефа си.
— Това сигурно е донесло облекчение на много хора — каза тя иронично.
Фийлдинг се намръщи.
— Какво искате да кажете с това, сержант Макинтайър?
— Ако вече има криминална регистрация, не съществува възможност да я върнат обратно на работа в полицията — ъгълчетата на устата ѝ се извиха надолу в саркастична гримаса. — Следователно няма да застрашава поста на никого.
И си тръгна, без да изчака реакцията на Фийлдинг. Въоръжи се с чаша отвратително нескафе и се упъти към стаята за разпити, без да хвърли поглед назад.
Когато седна да разпитва един арогантен арестант, заподозрян в изнасилване, тя пропъди мисълта за Фийлдииг от главата си. За тези неща щеше да има време по-късно. Точно в този момент трябваше да се съсредоточи върху задачата си — да накара този млад мъж да се откаже от перченето си и да го запознае с един свят, където царят несигурност и страх. Това беше смисълът на живота ѝ в професионално отношение. Ритуалният танц на разпита беше нейна естествена среда, където успяваше да ползва всички свои умения, за да измъква и изтръгва информация от мъже и жени, влезли в стаята за разпити с твърдото убеждение, че няма да се издадат. Никой не умееше по-добре от Пола да разбива това убеждение на късчета и да ги кара да застанат очи в очи със собствената си продажност и престъпност. Тя знаеше, че това бе и причината Карол Джордан да я избере за член на екипа си.