— Е, ако някога се нуждаеш от място за пренощуване, когато си в града, винаги можем да те подслоним, имаме разтегателен диван в дневната.
Карол потръпна неволно. Жена, по-малко склонна да проявява разбиране от Пола, би се обидила.
— Много мило от твоя страна, Пола, но не бих искала да се натрапвам. Мисля си, че ще напомням прекалено много на Торин за онова, което се случи с майка му.
— Като стана дума за смърт… — поде Тони с обичайния си талант да слага край на общите приказки.
— Не е ставало дума за смърт — възрази Карол.
— В известен смисъл стана — Пола вдигна примирено ръце.
— Да погледнем открито фактите, това е, което ни събира обикновено. Трябваше да предположа, че в програмата ще има нещо повече от една чаша прилично кафе. Казвайте — и тя вдигна чашата си като за тост.
Карол и Тони се спогледаха.
— Ти кажи — каза той. — Повече те бива да правиш брифинги на детективи от мен.
Карол поклати глава.
— О, не, няма да се измъкнеш толкова лесно. Това е твоята шибана, налудничава идея.
Тони се поразмести на обикновения дървен стол и преметна една ръка през облегалката му.
— Вероятно е просто фантазия. Помниш ли, че в събота вечерта говорихме за Джазмин Бъртън?
Пола кимна.
— Да, Торин се възмути от троловете. Вчера пак говореше за това.
— Има нещо, свързано с тази история, което се обажда в някакво ъгълче на съзнанието ми, но не мога да разбера какво е то. Нямам представа с какво е свързано, но има нещо, което ме смущава. Говорехме за това с Карол… — и той подкани Карол с жест да продължи.
— И аз си спомних за Кейт Ролинс. Това говори ли ти нещо?
Пола поклати глава.
— Съжалявам. А трябва ли?
— Онази радиоводеща, която се изказа в защита на анонимността на жертвите на изнасилване, след като онзи боклук от „Северняци“ вдигна патърдия, че бил невинен и че бил осъден, защото жената, която го обвинила, лъжела. Помниш ли?
Споменът се събуди у Пола заедно със съжалението, че е могла да забрави.
— Да, разбира се, извинявай. Бях забравила името. Възмутително, нали? Жената е била тласната към самоубийство от някакви тормозещи я копелета, а аз дори не мога да си спомня името ѝ — тя пламна от неудобство. — Но какво общо има това с Джазмин Бъртън? Двете дори не са се самоубили по един и същи начин. Кейт Ролинс се беше задушила с изгорелите газове от ауспуха в колата си, нали?
— Точно така — каза Тони. — И напълно съзнавам, че това изглежда крайно неубедително и че фактът, че не мога да си изясня какво е това, което ме смущава, не говори в полза на каузата ми, но моята работа е да виждам определен модел там, където повечето хора виждат произволна бъркотия. И според мен тук несъмнено съществува общ модел с повтарящи се мотиви. Две жени, силни, способни, радващи се на уважение в професията си, които нееднократно са се осмелявали да се изказват критично, но този път думите им са привлекли вниманието на троловете в интернет.
— Предпочитам да мисля за тези хора като за непълноценни чекиджии — каза Карол. — Троловете в романите на Тери Пратчет са доста симпатични. А тези боклуци не биха могли да събудят и най-слаба симпатия дори у родните си майки.
Тони се смръщи, като че ли думите ѝ го раздразниха.
— Е, ако трябва да бъдем точни, повечето такива хора се оказват доста будещи съчувствие и дори уязвими млади хора, чиито майки сигурно ги обичат — той вдигна ръце, за да възпре протеста на Карол, която понечи да каже нещо. — Но ти си права, че има някои, които са много по-опасни и коварни от останалите.
— Всичко това е много интересно, но… — намеси се Пола.
— Моделът. Да. Силни жени със собствено мнение, неотстъпчиви. Те се противопоставят на троловете — извинете, на мръсниците. Не са се скрили, не са отстъпили, държали на мнението си. Държали се смело. Държали се като хора, твърдо убедени в онова, което казват. И после, съвсем неочаквано, се самоубиват. Ето ви модел.
— Да не би да намекваш, че са били убити? — през годините Пола бе чувала не една ексцентрична теория на Тони, но рядко някоя от тях бе натоварвала повече способността ѝ да повярва в невероятното.
— Не точно — каза той колебливо. — Не в конвенционалния смисъл, че някой е посегнал пряко на живота им. Но нещо се е случило между периода, в който са били твърдо решени да не се поддават на онези копелета и момента на смъртта им. Ако беше само веднъж, би могло да бъде отхвърлено като странна случайност. Два пъти — това вече е повод да се замисля.