И, разбира се, те му показваха прекия път към следващата смърт.
19.
Бяха започнали с един постапокалиптичен свят, възстановяващ се след опустошенията на някакъв смъртоносен вирус. Карол, която дори не беше поглеждала видео игра от деветдесетте години, времето на падащите многоъгълници, се впечатли от убедителното въздействие на анимацията от най-ново поколение в играта „The Last of Us“.
— Това е приключение, каквито са всички хубави книги и филми — каза Тони. — Гарантирам ти, че ще се вълнуваш точно толкова от съдбата на Джоел и Ели, колкото и от Скаут и Атикъс Финч. Е, може би не чак толкова много. Но ще ти влязат под кожата и ще събудят у теб емоции.
Първоначално имаше много ругатни и блъскане в стени. Мерникът на Карол беше ужасен, координацията ѝ — не много по-добра. Но Тони я окуражаваше, понякога поемаше джойстика, за да ѝ покаже как да преодолее някакво особено сложно препятствие. И постепенно тя започна да се ориентира. Докато я наблюдаваше как потъва в света на пикселите, Тони се ругаеше, че не е успял да я накара да направи това още преди години. Докато вниманието им беше съсредоточено в играта, между тях съвсем естествено се възстанови онази непринудена близост, която той мислеше за безвъзвратно изгубена. Заяждаха се един с друг, шегуваха се, пъшкаха, когато тя направеше грешка и ликуваха, когато победеше. Бяха опрели рамене като двама тийнейджъри, погълнати от онова, което тя се опитваше да постигне.
Когато той предложи да прекъснат, за да пият чай, Карол установи с учудване, че са играли повече от три часа.
— Нямах представа, мислех, че е около десет часа, а не полунощ. Утре трябва да ставам рано — каза тя удивено.
— Разходи кучето сега, тогава ще те остави на мира сутринта, нали? — той се прозя и посегна към таблета.
Карол го изгледа присмехулно.
— Очевидно е, че никога не си гледал куче. Ще имам късмет, ако изкопча от нея поне час.
— Поне тази нощ ще спиш в нормално легло.
По-рано същата вечер бяха отделили един час на сглобяването на едно голямо легло в далечния ъгъл на помещението. В магазина Карол бе настояла да купят възможно най-широкото.
— След като ще го деля с шибаното куче, имам нужда от възможно най-голямо пространство — изтъкна тя.
— Няма значение колко голямо легло ще купиш, тя така или иначе ще се сгуши в теб. Ти си водачът на глутницата, тя иска да бъде близо до теб.
Карол изсумтя, но въпреки всичко купи голямото легло. И сега, когато престана да играе, имаше намерение да се мушне в него колкото можеше по-бързо. Но когато се върна, след като бяха потичали малко с кучето по склона, Тони беше погълнат от 80 Days.
— Изглежда скучно — каза тя, след като надникна над рамото му.
— Опитай — каза той, подаде ѝ таблета и се премести. — Има повествование, което може да ти хареса. При това анимацията е добра.
Един час по-късно тя се върна към околния свят. Чувстваше се замаяна.
— Господи, това си е пристрастяване — изпъшка тя.
— Но не си се сещала за пиене цяла вечер, нали?
Тя го изгледа ядосано.
— Значи такъв е номерът? Да заместим една зависимост с друга?
— Стига да върши работа. При това не може да се каже, че си се чувствала зле, нали? Ако продължиш да играеш, това няма да превземе живота ти. Поне така ми се струва. Аз обичам компютърните игри. Те ми помагат да си изясня разни неща. Действително, има случаи, когато някоя нова игра ме е държала буден почти до сутринта. Но най-често играя само час-два, когато нямам никакви спешни ангажименти. После прекъсвам. Играта не е толкова властна любовница като алкохола или дрогата, вярвай ми.
За миг изглеждаше, че Карол ще възрази, но после тя само се прозя:
— Приемам думата ти на доверие. Но точно сега имам нужда от сън. Ако смяташ да се позадържиш тук, ще трябва да направя втора баня.
— Не бих имал нищо против да делим една — в тона му се долавяше дори нещо като копнеж.
— Може би, но аз имам. Живяла съм дълго време сама и не ми се иска дневният график на друг човек да се отразява на решението ми кога да се къпя. Освен това това така или иначе беше следваща точка в списъка ми след облицовката на външната стена. Може да ми помагаш при поставянето на тръбите — тя стана и го потупа по рамото. — Благодаря.
И си тръгна. Не беше много, но за него това беше повече от достатъчно.