По изключение Стейси беше почти облекчена, че е сама в таванския си апартамент. Сам и колегите му празнуваха някъде ареста на двама души по обвинение във въоръжен грабеж и упражняване на насилие, и двамата със Стейси бяха съгласни, че ако се прибере наквасен и залитащ в малките часове, това няма да достави удоволствие на нито един от двамата. Затова той щеше да нощува в собствения си апартамент в една модерна, подобна на кутия сграда в Кентън Вейл, с изглед към един жалък парк, за който строителната компания бе обещала да се погрижи. Без да уточни, че грижите ѝ ще влошат външния му вид. На Сам му беше все едно.
— Приличам ли на човек, който се разхожда из парковете? — беше казал той. Онова, което му харесваше най-много в сградата, беше фитнес-залата на приземния етаж, където можеше да оформя мускули в относително спокойна атмосфера. Стейси по-скоро би се застреляла, отколкото да отиде във фитнес-център. Харесваше ѝ това, че апартаментът ѝ е достатъчно голям, за да се намери в него място за топка за пилатес и постелка за йога, за да може тя да спазва личния си фитнес режим. Но ако цената на съвместния живот със Сам беше той да докара тук един от онези големи, мултифункционални тренажори, тя щеше да свикне и с това.
Не че двамата бяха обсъждали възможността да заживеят заедно. Е, поне засега не. И въпреки че Стейси често си позволяваше да фантазира колко прекрасно би било, ако споделяха още по-пълно живота си, тя трябваше да признае, че такава възможност имаше и отрицателни страни. Как щеше да намира време да нахлува незаконно в компютрите на хората, да не говорим пък за време да пише кодове? Как щеше да попречи на Сам да узнае до каква степен умее да се добира до всякакви данни, за които се предполагаше, че са на сигурно място зад компютърни защити и истински стени? Не можеше да се каже, че тя му няма доверие. Разбира се, че му вярваше. Но неговото желание да направи онова, което е редно — както в случая, когато бе казал на Блейк, че Карол пие редовно — можеше да бъде опасно, като се вземеше предвид до каква информация имаше достъп Стейси, когато се поддаваше на натрапчивото си желание да се рови в поверителни сведения.
Да вземем например тази вечер. Как би могла да обясни това на Сам? Той обичаше ясно очертани насоки в разследването, не такова неориентирано опипване в мрака по силата на някакъв каприз. Щеше да реши, че тя си губи времето. Нещо по-лошо, щеше да каже, че тя угажда на бившата си шефка, че е неспособна да загърби миналото и да продължи напред като него самия.
Той нямаше особена слабост и към Пола. Беше на мнение, че е била фаворитка на Карол Джордан, и че е получавала най-доброто, когато бяха раздавани задачите. Стейси се питаше дали той не завижда малко на Пола заради многото ѝ успехи. В края на краищата тя беше кралицата на разпитите, а разследването много често приключваше успешно именно в стаята за разпити. Всички те даваха своя принос, за да се стигне до онази точка в разследването, когато се провеждаше решаващият разпит, но тъй като Пола задаваше въпросите и успяваше да се сдобие с доказателствата, винаги тя изглеждаше като звезда.
Стейси нямаше нищо против. Беше ѝ дори приятно да се слива с фона, да потъва сред пикселите, докато не се превърнеше в „онази китайка“ в съзнанието на хората извън екипа. Това означаваше, че тези хора не обръщаха особено внимание на онова, което тя правеше, затова и на нея винаги ѝ се разминаваше. Това бе една от причините, поради шито ѝ харесваше да работи с Карол Джордан. Шефката оценяваше резултатите от работата ѝ и не се интересуваше от подробни описания как ги е постигнала, стига да нямаше опасност нещо от онова, което Стейси вършеше, да им причини неприятности на някой по-късен етап от работата. Понякога се налагаше да измислят алтернативни обяснения за това как са успели да стигнат привидно „на сляпо“ до някакво забележително заключение. Но това беше част от забавлението.
Само че тази вечер всичко беше по-различно. Нямаше я шапката-невидимка на отдела за борба с особено тежки престъпления, която да я предпази, ако нещо се объркаше. Стейси беше сама. И това, че е положителна версия на хакерите от тъмната страна, нямаше да ѝ помогне, ако я спипаха да се рови в секретната база данни на друго полицейско подразделение. За Стейси това беше предизвикателство, отправено към уменията ѝ. Пола ѝ беше дала възможност да направи онова, което вършеше най-добре, а напоследък такива възможности бяха рядкост. Работата, която ѝ беше възлагана официално, можеше да бъде свършена и от някой кандидат-студент. Тя би приела това като оскърбление, ако не съзнаваше, че самите висши служители, които издаваха тези нареждания, разбират толкова малко, че нямат представа колко под нивото на възможностите ѝ са подобни искания.