В друг случай тя би отказала на покана да се видят и пийнат по нещо в понеделник вечер. Винаги бързаше да се прибере при собствените си занимания след затъпяващия първи работен ден в седмицата. Но Пола подслади поканата с любопитната новина, че Карол и Тони имат нужда от помощта ѝ. Стейси не се вълнуваше от факта, че Карол е лишена от авторитета на своята длъжност. Онова, което я изкушаваше, беше обещанието за нещо различно, а вероятно и трудно постижимо. Затова се съгласи.
Видяха се в един мрачен бар в покрайнините на Темпъл Фийлдс, там, където се преливаха средището на гей-културата и кварталът на платената любов. Толкова рано вечерта тук беше почти пусто, ако се изключи някакъв бледен млад мъж, който се беше облегнал с потиснат вид на бара.
— Ама и ти знаеш къде са най-хубавите места — отбеляза Стейси, отпивайки от своята водка с тоник с крайно подозрително изражение.
— Знам как да ставам незабележима, без да се крия — Пола отпи дълбока глътка от прекалено скъпата светла бира. Започнаха да обменят новини, но това очевидно не вълнуваше Стейси. Тя имаше Пола за приятелка — за своята най-близка приятелка сред жените, но не мислеше, че затова трябва да се интересува и от партньорката ѝ или от странното им решение да приютят един тийнейджър, чиято майка бе станала жертва на убийство. Но така вървеше светът. Човек трябваше да се преструва, че се интересува.
— Предполагам, вече знаеш, че са прибрали Карол за шофиране в нетрезво състояние.
Стейси кимна.
— Засякох съобщението.
— Ако човек е параноичен, може да си помисли, че Франклин е изпратил момчетата си да свършат тази работа. Била е на една миля от къщата си, не е карала с превишена скорост, само леко пийнала, както ѝ е обичаят. А къщата ѝ се намира на някакъв междуселски път между Долно Нанагорнище в Йоркшър и Горно Нанадолнище в Ланкашър. Можеш да си седиш и да чакаш цяла нощ, ако ти трябва кола, в която да се блъснеш.
В гласа на Пола се долавяше гняв. Стейси познаваше признаците. Тя беше се навивала цял ден и сега беше готова да излее възмущението си.
А Стейси имаше намерение да среже цирея.
— И аз си помислих нещо подобно. Затова се поогледах. Не намерих в системата никакви следи, които биха подсказвали, че става дума за нечиста игра. Всъщност Франклин дори е пратил вчера имейл на полицая, който я е арестувал, с питане какво са правели на онзи път. Човекът отговаря, че го ползвали редовно за по-пряко, когато тръгвали от Тодмордън. И действително това е прекият път, ако се опитваш да избегнеш многото задръствания в събота вечер.
Пола въздъхна.
— Знам. Просто се гневя срещу съдбата. Така или иначе, в резултат на цялата история Тони се опитва да я откаже от пиенето…
Какво? Тя да спре пиенето? — Стейси не успя да прикрие скептицизма си.
— Е, никой друг няма дори малък шанс да я накара поне да се опита. Той като че ли вярва, че ако има с какво да се занимава, когато не спи, тя ще се пребори с най-тежкия период и ще успее да мине на другата страна.
— Пожелавам му успех — каза Стейси. — Но доколкото знам, тя разчиства из основи къщата на брат си?
— В момента вече ремонтира, така каза Тони. Но тъй като това е тежък физически труд, тя не може да работи денонощно. Остават вечерите, през които може само да седи и да се налива. Затова той решил, че трябва да намери нещо друго, което да отклонява мислите ѝ от следващата чаша — Пола погледна изпитателно Стейси над ръба на чашата си. — Смята да я научи да играе компютърни игри.
В повечето случаи Стейси се придържаше към стереотипното непроницаемо изражение на китайците. Дай на хората онова, което очакват да видят, и няма да се загледат по-подробно. Но сега очите ѝ се разшириха и тя притисна ръка към устата си.
— Карол Джордан и компютърни игри? Но тя ги презира!
Пола кимна.
— Само че той е успял да я убеди да опита.
— Подменили са я, като във филма „Нашествието на крадците на тела“. Ти сигурна ли си, че говорим за една и съща Карол Джордан?
— На нея приличаше тази сутрин. Освен това мисля, че разполагам с доказателства, за да подкрепя твърдението си. Другото, което той е измислил, за да ангажира вниманието ѝ, е класически номер в духа на Тони и Карол. Мислят, че са открили случай, който да разследват. Случай, който е останал незабелязан — дотолкова, че все още дори не съществува.
Стейси си възвърна невъзмутимото изражение.
— Виж, в това мога да повярвам. А тъй като се предполага, че целта е да се намери някакво занимание на Карол, е естествено той да е надминал себе си в търсенето на нещо озадачаващо. И тук, предполагам, на сцената излизам аз?