Пола се ухили.
— Сама знаеш, че го искаш.
— Трябвам ти само заради бодовата ми скорост.
— Дори не знам какво означава това, Стейс. Така или иначе, ето каква е работата. Две жени, и двете с изграден публичен профил, изразяват всяка по отделно мнения, които предизвикват реакцията на троловете. Следват злоба, злъч, заплахи и всякакви неприятности. Но нито една от двете не отстъпва. Поемат смело ударите и им отвръщат. И после изведнъж се самоубиват. Когато представям нещата така, това наистина звучи като един от прословутите модели на Тони. Но много неща говорят против подобно твърдение. Между двете самоубийства има период от около три месеца. Едната се е задушила в колата си с газовете от ауспуха, другата се е удавила. Не знаем дори дали са се виждали някога, камо ли пък да са се познавали по-отблизо.
Стейси автоматично посегна към таблета си и започна да пише.
— Имена? Адреси? — изреди обичайния си списък от въпроси и Пола отговаряше, когато можеше. — Някакви съмнения около самоубийствата?
— Нищо повече от обичайните твърдения на близки и приятели, че не могат да повярват. Тони мисли, че може да е имало някаква намеса. Нещо, което е надхвърлило границите им на поносимост. Но на този етап това са само предположения.
— Предполагам, че искат от мен всичко?
— И то за вчера. Утре ще преровя възможно най-голямо количество документация, за да видя какви оплаквания срещу тролове в интернет са постъпвали и да използвам тях за официално искане на информация по случаите. Но ти знаеш какво ще се случи. Някой претрупан с работа детектив ще прегледа бележките на друг човек, защото това по никакъв начин не може да се приеме като приоритет. Затова си ни необходима, трябва да се добереш до всичко, което наистина е от значение.
— Сигурно ще искате цялата им дигитална документация? Данните от телефони, харддискове, таблети?
Пола повдигна престорено небрежно едното си рамо.
— Само ако успееш.
Ето го и предизвикателството. Сега вече беше време Стейси да запретне ръкави. В буквалния смисъл на думата. Тя прегъна назад маншетите на съвършено скроената си блуза от египетски памук и пръстите ѝ литнаха по клавиатурата. „Само ако успееш“? За кого я имаше Пола?
Още преди Карол Джордан да влезе в съда в сряда, отговори щеше да има.
20.
Изминалите няколко месеца бяха научили Карол, че съществува сериозно основание строителните работници винаги да работят на постоянния фон на включено радио. Работата се състоеше от досадни повторения — ако нямаше какво да я разсейва, мислите ѝ се въртяха в кръг като куче, което се опитва да захапе опашката си. Постоянният фон на радиопредаванията измъкваха мислите ѝ от коловозите, изкопани в мозъка ѝ, и позволяваха тя да се опита да ги насочи към нещо друго. Беше се опитала да слуша станции, по които по-често се говореше, но те бяха прекалено натрапчиви. Налагаше ѝ се да прекъсва работа, за да крещи, отговаряйки на онези, които се изказваха — арогантни, заблудени или направо побъркани. Класическата музика също не ѝ вършеше работа, защото имаше прекалено много тихи пиеси. И пееха прекалено много жени, били те дебели или не. Беше опитала с всевъзможни частни радиостанции, но рекламите я влудяваха. И тогава се научи да слуша музика по интернет. Сега плащаше смешно малка според нея сума, за да разполага със сякаш неизчерпаем запас от музика, която можеше да слуша винаги, когато поискаше. Беше си съставила плейлисти, сменяше ги периодично и редовно добавяше по нещо към тях. И това вършеше работа.
Но на сутринта, след като Тони се бе заел да отклонява вниманието ѝ с компютърни игри и криминални разследвания, нищо не беше същото като преди. Този път се налагаше да се съсредоточи върху онова, което вършеше. Прокарването на тръби за баня не беше работа, изпълнена със скучни повторения. Изискваше внимание и съсредоточаване, в противен случай щеше да е осъдена на студени душове и своенравно избликваща вода в тоалетната. С или без музика, тя като че ли беше неспособна да се съсредоточи задълго върху пряката си задача. Мислите ѝ постоянно се отклоняваха и се заемаха с въпроса защо една силна и самоуверена жена внезапно ще реши да посегне на живота си. И ако успееше да се откъсне от тези мисли, в главата ѝ незабавно започваха да се въртят различни стратегии за това как да се обиколи Земята за 80 дни.
Когато Тони се появи към обяд от стаята, която за Карол беше все още „кабинетът на Майкъл“, размахвайки списък с покупки, които трябвало да се направят, и обяви, че отива в супермаркета в долината, тя прие това като повод да смъкне колана с окачени по него сечива и да седне на свой ред на бюрото си. През ум не ѝ мина да се измъкне с лендроувъра, за да пазарува сама. Ако Тони очакваше тя да се провали, му предстоеше изненада. Въпреки че тялото ѝ напомняше за абстиненцията, на която го подлагаше, с болки, треперене и замайване, в главата си тя вече беше направила своя избор.