Пола долови съжаление в гласа му и прецени, че може да се възползва от това, за да изкопчи информация.
— Клинична ли? В какъв смисъл?
— Не беше оставила нищо на случайността. Беше се приковала с белезници за подлакътника на вратата, за да не може да се протегне и да изключи двигателя.
— Никога досега не съм попадала на такъв случай.
Той въздъхна.
— И аз не съм. Но съм имал случаи, в които самоубиецът е сядал на задната седалка. Някои хора са твърдо решени да не си позволят да се разколебаят.
— Щом казвате. Тази територия не ми е позната.
— Може да се каже, че всичко беше идеално планирано. Чантата ѝ с телефона беше заключена в багажника. Очевидно е била твърдо решена да го направи. Единственото нещо, което имаше при себе си, беше една книга с поезия.
— Поезия? — Поезията не беше сред нещата от които Пола би избирала какво да вземе за утеха, ако стигнеше някога дотам. — Каква поезия?
— Почакайте… — чу се тракане на ключове, после детектив Колинс заговори отново. — „Тетрадките на смъртта“. От Ан Секстън. Тя е американска поетеса, която се самоубила по същия начин. Заключила се в гаража и оставила двигателя да работи.
— Значи Кейт е била голяма почитателка на Ан Секстън, така ли?
— Дъщеря ѝ, Мадисън, твърдеше, че никога дотогава не е виждала тази книга. Оказва се, че майка ѝ поначало не е имала особена слабост към поезията. Струва ми се, че казваше истината. Огледах набързо лавиците с книги в къщата и там наистина нямаше никаква поезия.
— Това е малко странно, нали?
Нямаше нещо, което Пола да обича повече от тези странности. Годините, през които беше работила заедно с Тони, бяха насадили у нея убеждение, че там, където има някаква странност, често започват да се появяват отговорите.
— Не знам. Мисля си, че когато човек е стигнал дотам, че според него единственият изход е да се самоубие, той не разсъждава трезво. Нищо от това, което би направил, не би могло да се приема за странно, защото постъпката в своята цялост е повече от странна.
— Предполагам, че е така. Е, нали ще можете да ми пратите копие от документацията?
— Не знам с какво може да ви помогне тя, но няма проблем да ви я изпратя. Не може да се каже, че има и най-малко съмнение какво може да се е случило. Била е тормозена до смърт. И копелетата, които са я тласнали към това, вероятно ще продължават да се радват на свободата си. И това е всичко.
„Може да е така засега“, каза си Пола, след като приключи с разговора. Но нещата можеха да се променят, ако Карол Джордан се заемеше със случая. Докато тази мисъл прекосяваше съзнанието ѝ, телефонът ѝ иззвъня, и от написаното на екрана се разбра, че повикването е от бившата ѝ шефка.
— Здрасти, шефе — каза автоматично Пола.
— Струва ми се, че открих още една — каза Карол. — И тя е направо в задния ви двор.
21.
Карол постави димяща чиния „пене путанеска“ на масата до салатата, която Тони вече беше разбъркал с пикантния френски сос, приготвен от него самия. Наоколо се носеше аромат на маслини и чесън.
— Не искам да говорим за утре — каза тя, когато седна.
Тони познаваше тези непреклонни нотки в гласа ѝ. Със същия успех можеше да се опита да спори с Ел Капитан5. И ако трябваше да бъде честен, не съжаляваше, че може да избегне обсъждането на представянето ѝ в съда — тема, която можеше да доведе само до напрежение и неловкост между двамата.
— Газирана вода? — попита той, размахвайки зелената пластмасова бутилка с помирителна усмивка.
Карол извърна глава и се загледа в масата.
— Защо не?
Гласът и прозвуча като ръмжене.
Сипаха си паста и салата в мълчание. След като изгълта три хапки, Тони попита:
— Е, Пола знаеше ли вече за тази история с Дейзи Мортън?
Карол поклати глава, дъвчейки салата. Преглътна, отпи малко вода и отвърна:
— Пола никога не е попадала на нея по професионална линия — Дейзи е живеела в центъра на града, на територията на северния полицейски участък. Но за наш късмет тя има добри контакти с колегите си там. Става дума за един сержант от криминалния отдел на име Франи Райли. На вид изглежда като липсващото звено между неандерталеца и играчите от ръгби лигата, но всъщност е доста проницателен в работата си. Тя ще поговори с него, да видим дали няма да ѝ каже нещо повече от официалните доклади.
— А тя съгласна ли е с теб, че може да става дума за още един случай, който се вписва в модела?
— Не е напълно убедена. При Кейт и Джазмин не е имало никакво съмнение, че става дума за самоубийство. Докато причината за смъртта на Дейзи не е толкова ясна.