Тони, който тъкмо поднасяше вилицата към устата си, прекъсна движението си.
— Не е задължително това да е проблем. Нещата в реалния живот никога не са точно очертани и недвусмислени. Понякога се случва нещо, което е извън контрола на престъпника и обърква старателно изградените му планове.
Карол кимна.
— Знам. И ако съм научила нещо от теб, то е, че извършителите на серийни престъпления не остават статични. Те се развиват. Променят онова, което вършат, и начина, по който го вършат, защото искат да откриват все подобри начини за постигане на онова, което виждат като своя цел в деформираното си, объркано въображение. Така че в известен смисъл би било по-учудващо, ако схемата всеки път е абсолютно идентична.
— Е, какво те смущава в смъртта на Дейзи?
Карол отпи още малко вода, после посегна към бутилката, за да напълни отново чашата си. Отказването от алкохола пораждаше у нея постоянна жажда. Имаше чувството, че е изпила галони чай, кафе и вода през последните два дни. И нито една от тези течности не я удовлетворяваше. Но точно сега доливането на чашата ѝ осигури едно кратко забавяне на отговора, през което можеше да подреди мислите си.
— Съгласно показанията на патоанатома на предварително то следствие, тя се е задушила, вдишвайки газ. Човек трябва да положи много сериозни усилия, за да се самоубие с природен газ. Нивото на концентрация трябва да е много високо. Проверих какво пише по въпроса, и се оказа, че за да си убеден, че ще умреш, трябва присъствието на газ във въздуха да е поне седемдесет и пет процента.
— Но нали това не е непостижимо? Искам да кажа, не е ли достатъчно просто да отвориш кранчето на газта и да чакаш, докато стаята се напълни?
— Не е толкова лесно. Природният газ е по-тежък от въздуха, така че се натрупва в един слой ниско долу, над пода. И се процежда навън през пролуки на вратите и пода.
— Но и тя се е намирала близо до пода, нали? Ти каза, че е била поставила главата си във фурната?
Карол кимна замислено.
— Само че фурната е била електрическа.
— Тогава защо… — Тони замлъкна и впери поглед някъде над рамото ѝ. Карол познаваше отдавна този поглед. Механизмът се беше задействал и насочваше Тони в някаква посока, за която повечето хора изобщо не биха се сетили. — Това не е сигурен начин да се самоубиеш, нали?
— Зависи как планираш самоубийството — отвърна Карол. — Ти си прав, не е много сигурно, че ще се стигне до задушаване, но от друга страна, ако си напълнил къщата с газ, е достатъчно човек да натисне някой от електрическите ключове или да звънне някой мобилен телефон, за да хвръкне всичко във въздуха. Така че, ако вече не си мъртъв от задушаване с газ, експлозията ще те убие.
Той се намръщи и загледа чинията си така, сякаш не я беше виждал никога досега.
Бодна с вилицата си парче черна маслина и каза бавно:
— Иска ми се да знаех дали просто е лежала с глава във ваната или се е била пъхнала колкото е възможно по-навътре.
— Има ли значение? Нали това, което ни интересува, е какво я е накарало да постъпи така?
— Има значение. Ако тя е знаела, че природният газ е по-тежък от въздуха, тогава има логика да се е постарала да бъде колкото може по-близо до пода — той взе паста с вилицата си и продължи да яде. — Какво друго те смущава във връзка с Дейзи?
— Съгласно представения на предварителното следствие доклад, тя не е оставила предсмъртно писмо — Карол вдигна ръка, за да предотврати възражението, което той се канеше да направи. — Знам, че може да е оставила нещо, което е било унищожено от експлозията, но си мисля, че би съобразила, че ще стане така. Има много начини да оставиш такова послание. Можела е да прати имейл или да пусне писмо по пощата. Можела е да остави записка в кабинета си в общината.
— Кейт и Джазмин оставили ли са предсмъртни писма?
— Все още не знам. Имам нужда от още информация.
— Бих очаквал, че ще оставят някаква записка, ако е имало нещо конкретно, което ги е тласнало към такова решение — каза замислено Тони. — Били са свикнали мненията им да достигат до широка публика. Дори да са били изпаднали в състояние, в което животът им се е струвал непоносим, не биха ли се постарали да направят нещо, за да спасят други жени от подобна съдба?
— Освен ако онова, което ги е тласнало към самоубийство, не е криело заплаха, отнасяща се не само до тях, но и до децата и близките им?
— Това би било едно възможно обяснение.
Нямаше какво повече да се каже, но те продължиха да обсъждат малкото факти, с които разполагаха, дълго след като бяха приключили с яденето. Той обичаше да я вижда оживена от онова, което винаги бе умеела да прави най-добре — да анализира и систематизира отделни късчета информация и да търси някакъв смисъл в тях. Докато наблюдаваше лицето ѝ, по което от време на време се изписваше преценяващо изражение, той отново осъзна с остра божа колко много му беше липсвала. Ако пак допуснеше тя да му се изплъзне, не би го понесъл.