— И още как пречат — въздъхна Елинор. — Как мислиш, защо мина толкова време, докато успеем да се съберем на вечеря?
Тони можеше да се сети за доста причини, поради които много хора биха избягвали идеята да го поканят на вечеря. Той никога не бе имал дарбата да си създава приятели. Като че ли генът, осигуряващ способност за социални контакти, липсваше при него. В професията си той беше познат и уважаван заради способността на съпреживяване, която проявяваше в отношенията си с пациентите. Между четирите стени на изолирано болнично заведение за психичноболни престъпници или в кабинета си за консултации той винаги се ориентираше правилно. Какво да каже, как да се държи. Но вън от тези места той беше стеснителен, недодялан и не умееше да се преструва. Дълги години, докато работеше за полицията, той бе заобиколен от непринуденото, приятелско общуване, което сближаваше хората там. Но така и не успя да го възприеме.
Но с Пола беше различно. Каза си, че с нея бяха станали приятели. Първоначално се чувстваха като съюзници, обединени от каузата за защита и подпомагане на Карол Джордан. Тони подозираше, че Пола беше малко влюбена в шефката си.
Но близостта им се разшири и задълбочи, всеки от двамата отговаряше на някаква нужда у другия. После Пола срещна Елинор, което я отърва от безсмисления копнеж по Карол. Между Тони и Пола останаха взаимните добри чувства, допълнително обогатени от неочакваната поява на Торин.
Момчето бе останало само след смъртта на майка си, единствените му роднини живееха далеч — бе заобиколено от чужди хора. Вкопчи се като удавник в Елинор, която бе приятелка на майка му. И въпреки че тежките им професии им оставяха малко свободно време, Елинор и Пола намериха в живота си място и за Торин. Емоционалната травма на момчето бе привлякла Тони като магнит; и за свое учудване той се почувства въвлечен в някакво подобие на семеен живот.
Пола прекъсна размислите му:
— Мога ли да те изкуша с малко десертно вино? Почти не се брои за алкохол.
Тони ѝ показа ръката си, чийто палец беше бинтован така, че изглеждаше двойно по-дебел. После кимна към Елинор:
— Твоите хора от спешното отделение всяха у мен смъртен ужас. Буквално — той придоби сериозно изражение и заговори с по-плътен глас: — „Отравянето на кръвта е много опасна инфекция, доктор Хил. Трябва ви пълен курс на лечение с антибиотик, и избягвайте алкохола.“ — Той се усмихна и заговори отново с обичайния си тон: — Така че като никога правя това, което ми е казано.
— И правилно постъпваш — каза Елинор.
Пола поклати глава.
— Не познавам друг човек, който да е способен да си причинява такива невероятни травми. Почти да откъснеш основата на палеца си, докато отваряш бутилка вино! Кой би предположил, че чаша „пино гриджо“ може да крие такива опасности?
Тони сведе поглед към масата.
— Не беше „пино гриджо“.
Настана кратко мълчание. Всички знаеха кой пие „пино гриджо“. Беше очевидно, че за миг Пола се ядоса на себе си.
— Разбира се. Съжалявам.
— Беше едно малко арогантно „примитиво“1 — отбеляза Тони, учудвайки се на собственото си умение да разведри настроението.
— Арогантно и още как — каза Елинор. — Как е пръстът?
— Когато си уморя ръката, чувствам болезнено пулсиране.
— Ще мине. Гадно нещо са инфектираните рани. Е, кой иска още десерт?
Когато забавлението с десерта отмина, Торин отново възприе естественото поведение на тийнейджър, извади мобилния си телефон от джоба и се поддаде на изкушението на екрана. Докато възрастните обсъждаха новините от седмицата, неговите пръсти танцуваха по екрана, а телефонът изписукваше от време на време. После изведнъж спря и зяпна екрана.
— Ти да видиш! — възкликна той. — Не очаквах това.
— Какво е станало? — Елинор хвърли поглед към него.
— Не ми казвай, че някой от тийнейджърските икони си е отрязал перчема — каза Пола и махна с ръка, сочейки старателно подредената прическа на Торин.
— Ха! Не, много по-лошо от това е — каза той. — Помниш ли онази жена, която гледахме преди няколко седмици по телевизията? Джазмин Бъртън?
— Името не ми говори нищо — каза Елинор.
Пола се намръщи.
— Не, спомни си — става дума за онази жена, която настояваше, че осъдени за изнасилване нямат право да работят на места, където могат да имат контакт с жени и деца, след като излежат присъдата си.
— И това е една възможна гледна точка — каза Тони. — Трябва да кажа, предвид опита си със серийни изнасилвачи, че съществуват основания за такава позиция. Но не виждам как такова нещо би било осъществимо, освен ако не бъде прегазено цялото законодателство, свързано със защитата на човешките права.