„Помна, че ядооме салата от домате и краставици…“. „Не е от салатата…“ — викам. „Много убава салата беше, с много мерудия…“. „От мерудията требва да е, зетко!“
Като чу тиа думи, он зе та са уили. Как го не бех видел по-рано тоа мой зет. Он бил по-щръб и от мен, бе Вачо-о-о. Сега ората ша кажат: „Убаво е Мичето, ама най-добре е да си не фали мъжо, щото секи циганин кога го фалат не мое да устиска да са не засмее. Мерси!“
Та така, Вачо. Сега младоженците са на меден месец по Черноморието. Кво ша пра̀ат там ли? Ами мен това не ма интересува. Кина изучи Мичето да врачува на ръце, а Свейо си е музикант-специалис. Преди да тръгнат му викам: „Зетко-о, свири силно да са чуе на далеко. Веднага шъ са сберат ора от нашио сой и ша има пари и за кебапчета, и за бира и за италиански сладолед.“
А язе утре заминавам за Испания. Там сега зрѐат маслините. Ша бера и ша пра̀а па̀ри. Тоа път ша одим целио род, братчедо Киро, жена му Айшето и една тумба циганьета. Как ша пътуваме ли? С ероплан! Ма̀ани! Мен от ероплан най-ма̀а страх, що не знам дали нема да са строши нещо у него. Едно врабче да са блъсне у перките на моторо и край! Ама нема начин! Мерси!
17.04.2008 г.
21 ч.30 мин.
Враца