— Не.
— Идвам при теб.
— Не. Не искам.
— Все пак идвам — каза тя и затвори, преди да чуе отговора му.
— Няма да съм тук — заплаши той в смълчаната слушалка.
Роберто остана за миг с телефона в ръка, като се питаше дали да не излезе, преди да е дошла Кристина.
Сигурно колебанието му бе продължило дълго, защото, когато чу звънеца, все още не беше оставил слушалката.
Отвори вратата, без да погледне кой е, и отиде в кухнята да си стопли кафе, преструвайки се, че не забелязва Кристина, която го чакаше права в хола.
— Можеше да ме поздравиш, нали? — укори го тя.
Роберто я погледна гневно и разтегна устни във възможно най-фалшивата усмивка. Един превзет реверанс допълни подигравката.
Кристина седна на двойния фотьойл.
— Не мога да разбера какво ти става — започна тя.
Той не отговори. Приближи се до прозореца и се загледа мрачно към улицата.
— Не можеш да вдигаш такъв скандал само защото съм отишла на някакво барбекю, не мислиш ли? — продължи тя, искрено изненадана.
— Мога да вдигам какъвто си искам скандал.
— Ще ми кажеш ли какво толкова те притеснява?
— Виж какво, ако трябва да го обяснявам, не си струва усилието.
— Какво става с онова, което си говорихме, за това, че „усилието си струва“?
— Забравих го!
— Невъзможен си!
— Ти си невъзможна!
Кристина пое дълбоко въздух и реши да направи последен опит.
— Може ли да поговорим?
Изражението на Роберто омекна и той седна на фотьойла.
— Какво ти става? — повтори тя.
— Става това, че не разбирам нищо. Всичко беше толкова прекрасно, имахме най-добрата среща в живота си, а ти трябваше да отидеш на това барбекю. Не разбирам… Толкова ли беше важен този обяд, че да провалиш всичко, което бяхме завоювали?
— Но, Роберто… Барбекюто изобщо не ме интересуваше. Ако ме беше помолил, щях да остана…
— Ако аз те бях помолил?
— Да, защо не?
— Трябва ли аз да те моля да бъда по-важен в живота ти от един глупав обяд?
— Трябва ли аз да отгатвам от какво имаш нужда, за да разбереш, че си важен за мен?
— Не знам, не знам… Всичко се разпада.
— Недей така, Роберто, не разваляй всичко заради една глупост.
— Ти го развали, Кристина, не аз. Този път си ти, ти си тази, която развали всичко този път.
— Съжалявам. Наистина съжалявам много…
— Аз също… Аз също…
Тя се изправи бавно, взе палтото и чантата си от дивана и тръгна към вратата. Когато стигна до нея, се спря за няколко секунди с гръб към Роберто, сякаш очакваше той да я задържи. Не го направи. Кристина излезе от апартамента с навлажнени очи, като остави вратата открехната след себе си.
Беше бесен, но не знаеше защо. Мислеше си, че е могъл да отстъпи, да изтръгне от нея донякъде искрено извинение, че е могъл да спаси връзката им, че е могъл… Но беше решил да не го направи.
Тя не го заслужаваше!
Тя! А той? Заслужаваше ли той да спаси връзката им?
Гневът му продължаваше да расте. Стискаше юмруци и зъби силно, до болка. Кого наказваше?
Изведнъж си спомни приказката за Тъгата и Яростта3. За Тъгата, която облича дрехата на Яростта, за да скрие голотата си. Затова беше сърдит: за да прикрие тъгата си, да потули болката си, да сподави безсилието си.
Усети, че очите му се пълнят със сълзи, които след малко се затъркаляха бавно по бузите му.
Ако не беше толкова погълнат от противоречиви чувства, може би щеше да му хрумне да потърси писмото (без да знае, че то дава отговор на всичко, което ставаше с него), което Лаура бе изпратила и което вече го очакваше в пощата му.
„Нека да обобщим, Фреди!
Първата теза в предлаганата идея е, че проблемите на двойката са лични проблеми на партньорите, които се проявяват във връзката. Те се разкриват само в интимните отношения, тъй като скритите черти излизат наяве при близостта с друг човек.
Този е подходът, който ние, терапевтите, се опитваме да прилагаме към конфликтите, а когато двойката дойде в кабинета, се стараем да установим кой е личният конфликт на всеки от партньорите, който оказва въздействие върху връзката. Помагаме на двамата да работят върху личните си проблеми и показваме как неврозата на единия е обвързана с тази на другия.
Основната идея отново се изразява в следното: «Ако тази ситуация предизвиква недоволството ти, какъв личен проблем е отразен в конфликта?». Основополагащата теза е залегнала във фразата на Хю Пратър: «Един камък никога не ти пречи, освен ако не е на пътя ти».
Спъваме се в прословутата тема за проекцията. Мисля си за онова, което толкова пъти ни е показвала Нана в лабораторните си групи:
«Проектирам върху другия чертите, които най-силно отхвърлям в себе си».
3
Приказката е поместена в книгата на Хорхе Букай „Приказки за размисъл“ (ИК „Хермес“, Пловдив, 2009 г.). — Б.р.