Знам, че четеш това, което пиша, сигурна съм, че включваш компютъра, очаквайки писмата ми, и знам, че в момента не можеш да пишеш. Писането е нещо, което ни спохожда, завладява ни, не можем да го насилваме.
Мислих много за нещо, което обсъждам и с пациентите си: как да приемем ритъма на другия. Затова чакам търпеливо да настъпи моментът, в който ще можеш да контактуваш с мен.
При двойките, с които работя, виждам, че често възникват неразбирателства заради различния ритъм, на който е подчинен животът им. Знам, че е важно да се приеме ритъмът на другия. Знам, че мъжете бягат, когато усетят, че са притиснати.
Жените обикновено се оплакват, че мъжете се затварят и не общуват, а не си дават сметка, че това става в отговор на упражнявания от тях натиск. Мъжете се затварят, когато се чувстват насилени, когато не им даваме времето, от което се нуждаят.
Казвам си, че трябва да продължа да ти пиша заради удоволствието, което ми носи. Спомни си темата за даването и получаването, по която сме разговаряли толкова пъти.
Актът на даването сам по себе си е равносилен на получаване: получавам удоволствие от това, че получаваш нещо хубаво, което имам да ти дам. Получавам радостта да ме слушаш и да оценяваш онова, което ти давам. Няма смисъл да даваме, ако очакваме нещо повече от самия акт на даването.
Но идва момент, в който се нуждая от думите ти, в който ме боли от мълчанието ти. Ето защо се налага да ти кажа, че това е последното ми писмо.
Ще се срещнем при друго пътуване, на друг конгрес, в друг момент…
С обич:
Роберто усети ледена тръпка да полазва по гърба му и отново прочете писмото. Не можеше да бъде. Как така Лаура щеше да престане да пише? Нима щеше да бъде лишен от писмата на Лаура само защото онзи идиот Фреди й беше дал грешен адрес?
Не беше справедливо.
Не беше.
През последните няколко седмици Лаура се бе превърнала в най-доверения и прозорлив човек в неговия свят. Не можеше да позволи тя да изчезне като Кристина, като Каролина, като всички… Трябваше да направи нещо.
Запита се какво би направил Фреди, ако разбереше, че Лаура престава да пише. „Може би щеше да отговори на това писмо…“, помисли си Роберто. Но той също не разполагаше с адреса на Фреди.
Можеше да направи няколко проверки…
Телефонът!
Стана, за да потърси указателя, но преди да стигне до библиотеката, си спомни, че не знае презимето му. Можеше да го разбере, ако разпиташе приятелите си психолози за въпросния Фреди, а след това?
След това Лаура и Фреди щяха да се намерят, а той щеше окончателно да изгуби връзка с Лаура…
Не можеше да се лиши от тези писма. Поне не сега.
Стана от креслото си и започна да снове из апартамента. Трябваше да намери някакво решение.
Ами ако откриеше телефонния номер на Лаура и я накараше да повярва, че Фреди е извън страната и затова не отговаря?
Всъщност нямаше нужда от телефона й. Можеше да й го съобщи по електронната поща.
„Лаура,
Снощи ми се обади Фреди и ме помоли да ви уведомя, че пътува и че му…
Поръча да ви предам, че пътува и че ви умолява да продължите да пишете. Когато се върне, той ще ви обясни всичко…“
„Лаура,
Снощи ми се обади нашият общ приятел Фреди.
Не знам дали ви е известно, че е извън страната. Едно от нещата, които ме помоли, е да ви предам да продължавате с книгата и каза, че когато се върне, ще отговори на всички ваши писма…“
Не се получаваше. Фреди звучеше като идиот. Навсякъде по света има компютри… Защо не й го кажеше сам, вместо да се обажда на приятеля си Роберто?
Точно така!
Защо не й го кажеше самият Фреди? Защо не?
Нямаше камери, нито ръкописни букви, нито подател. Как можеше Лаура да открие, че извинението идва от него, а не от Фреди?
„Лаура,
Снощи ми се обади по телефона нашият общ приятел Фреди. Сигурно вече знаете, че трябваше да замине спешно…“
„Лаура,
Моля те, не се сърди. Имах усложнения в работата и пътувах, затова не можах да отговоря на чудесните ти писма…“
„Лаура,
Снощи ми се обади нашият общ приятел Фреди.“
„Чудесни“. Дали за Фреди щяха да са чудесни?
„… не можах да отговоря на писмата ти. Мисля, че след месец-два ще имам малко повече време, за да ти отговоря. Междувременно не преставай да ми пишеш. Всичко, което казваш, ми е полезно и съм сигурен, че книгата ще бъде гениална.
Целувки.
Препрочете съобщението, изтри „месец-два“ и го замени със „скоро“. Изтри „Целувки“ и написа „Силно те прегръщам“. Добави „Скъпа“ пред „Лаура“ и замени „Моля те“ с „Умолявам те“. Махна „Всичко“ във фразата „Всичко, което казваш“ и замени „гениална“ с „успешна“.