Зачуди се дали да не се върне към първоначалната си идея да й пише, сякаш е „приятел на Фреди“.
„Лаура,
Фреди се безпокои, защото няма новини от вас. Страхува се, че сте му ядосана за нещо. Моля ви, напишете му няколко реда, за да…“
Абсурд!
Напълно отчаян, отново включи компютъра и отвори електронната си поща.
Кутията беше препълнена с все по-настоятелни съобщения от клиентите му.
Роберто пое дълбоко въздух и шумно издиша. Беше крайно време да започне да се държи като възрастен човек, ако не искаше да рискува всичко, което през последните години бе постигнал в работата си с цената на много усилия. Независимо дали искаше или не, трябваше да се върне на работа, да поеме задълженията си и междувременно да запази малкото си спестявания.
Внимателно си записа всички въпроси, които трябваше да реши, както и петте предложения за работа, които беше получил неотдавна. Почувства, че все още има време.
Изпи двойна доза от есенцията от цветя на д-р Бах10, която му беше предписала приятелката му Адриана, и си легна рано.
Сънува прекрасен сън, който приличаше на филм. В съня си беше бегач в маратон, който — след свръхчовешки усилия — пристигаше първи на финала. Там го чакаше русокоса жена, разплакана от вълнение, която се спускаше към него с кърпичка в ръка, хвърляше се на врата му и го обсипваше с безброй целувки.
Събуди се, но направи опит да продължи съня си още малко. Мъчеше се да не отваря очи, за да задържи образа, който го изпълваше с такова блаженство: победата, признанието, Лаура…
Докато си миеше зъбите, си мислеше: „Трябва здраво да поработя. Една толкова необикновена жена не се задоволява с посредствен работник. Сънят е ясен: за да спечеля русокосата жена, трябва да стигна до финала“.
Отвори двата крана и покри лицето си с пяна за бръснене. Срещна погледа на белобрадия Дядо Коледа, отразен в огледалото, и му каза: „Да постигна целта… победител!“.
Избръсна се, докато си подсвиркваше с уста, остави бележка на жената, която чистеше, с молба да подреди къщата — дори това да й отнемеше повече време от уговореното, и тръгна за работа.
Когато слезе от таксито, продавачът от павилиона за вестници и портиерът на сградата го поздравиха усмихнати, без да могат да скрият учудването си, че го виждат толкова рано. Роберто също не успя да скрие изненадата си от усмивката, изписана на лицето му. Благодарение на тази изненада — или въпреки нея — Роберто работи много и добре цял ден, както и на следващия, и на по-следващия.
В петък, когато се прибра вкъщи, си каза, че отдавна не бе имал толкова продуктивна работна седмица. Беше заслужил ароматната вана, която си приготви, както и сушито, което си поръча за вкъщи: сашими от сьомга, нигири от риба тон и калифорнийски рулца.
В понеделник Роберто включи компютъра си, за да провери дали е получил потвърждение за покупка на материали, която беше заявил предишната сряда. Изненада се, когато откри писмо от carlospol с различно заглавие: „Да оставим илюзиите.“
„Фреди,
Трябва да се отдалечим от илюзията, за да видим човека, който е пред нас.
Днес обсъждахме темата по време на групов сеанс: болката от това да оставим илюзиите настрана и да приемем действителността. В този момент на израстване слагаме край на дрязгите и приемаме нещата такива, каквито са.
Работихме с един мъж на трийсет години, току-що скъсал с жена, която го бе отхвърлила. Той говореше за болката от загубата на илюзията, която си бе изградил около тази жена.
Уместно е да използваме израза «загуба на илюзията», защото, когато мъжът осъзнал какво всъщност става с нея, как го тормози и не му дава минимума, от който има нужда, станало очевидно, че не желае да продължи връзката. Но тя умеела да му обещава неща, които никога не му давала, и той бил пристрастен към тези обещания.
Истинската му болка се състои в това да приеме, че е позволил да бъде лъган и че му е харесвало да поддържа тази илюзия. Но действителността надделяла — точно нея вижда той сега, а не обещанията, с които го е залъгвала жената.
Моментът, в който изоставяме илюзиите и решаваме «да се радваме на това, което имаме, и да престанем да плачем за невъзможното», е решаващ за живота на всеки човек.
Мъчително е да загърбим идеята за идеалната двойка и неугасващата страст, но това е единственият начин да се поддържа здрава една връзка. Всички сме привързани към илюзиите си и не е лесно да се разделим с тях. Но накрая винаги надделява действителността. Както обичаше да повтаря твоят почти съименник Фриц Пърлс: «Една роза е една роза, която е една роза, която е една роза…»
10
Система за лечение с есенции, разработена от английския лекар Едуард Бах, (1986–1936) която се използва при емоционални и поведенчески проблеми. — Б.р.