Между другото, предлагат ни да публикуваме работата си в Gestalt Journal. Аз вече им изпратих отговор, че проявяваме интерес и че поемаме задължението да изпратим материала преди 15 октомври.
Колко е хубаво, че книгата ще се публикува и в Испания! Подновеният контакт с теб ми дава вдъхновение да пиша.
Много мислих и за това, което ми разказа за връзката ти с Кармен или с «двете Кармен», които си опознал по пътя си. Според мен въпросът е да откриваме себе си всеки момент, наблюдавайки какви сме. С други думи, да не очакваме, че ние или партньорът ни ще оставаме същите, а да приемем, че човекът до нас може да ни изненада всеки миг и че ние също можем да изненадаме себе си, защото можем да бъдем различни. Вярвам все по-убедено, че идентичността е нещо, което сме измислили и което ни кара да страдаме. Ще помисля и ще напиша нещо за това.
През този месец ми се случиха две неща, свързани с това. В Карило12 прочетох последната книга на Милан Кундера, озаглавена «Самоличност»13. От гледна точка на постмодернизма, Кундера стига до същите заключения, до които стига Уелуд от позицията на будизма. В «Самоличност» се разказва за връзката между двама души. В редица случаи героите си задават въпроси за собствената си идентичност и за идентичността на другия. Никога не знаят кои са, нито кой е другият, но продължават да се търсят и да бягат един от друг, както правят всички двойки. На свой ред, Уелуд недвусмислено ни насърчава да изоставим идеята за егото.
Вълнува ме идеята всеки миг да откривам сама себе си, да се изненадвам от поведението на Карлос. Харесва ми непрекъснато да отварям път за новото.
Изпращам ти целувка.
Лаура
P.S. Иска ми се да получа вести от теб.“
„Предполагам, Фреди, че сигурно имаш всичко останало. След повторния прочит на тези писма си задавам въпроса какво ли е станало с онези страни от живота ти, за които не си споделял никога след това.
Завършвам това съобщение така, както завърших писмото отпреди една година.
Иска ми се да получа вести от теб. Целувки.
Роберто имаше нужда от време, за да осмисли цялата информация. Положението ставаше все по-сложно: беше наложително да направи по-задълбочен профил на Фреди, за да попречи на Лаура да разкрие всичко.
Натисна опцията „Отговор“ и написа:
„Лаура,
Благодаря ти, че ми изпрати тези страници от нашата биография. Може и да не ти се вярва, но ги прочетох с чувството, че ги виждам за първи път.
Питам се дали сме се променили толкова много, че казаното да ми звучи странно. Не е ли невероятно?
Донякъде това е освежаващо. Чувствам се като нов човек и имам усещането, че връзката между нас започва точно днес. Много съм ти благодарен. Освен това, специално ти благодаря, че като свидетел ми помагаш да възстановя някои изгубени епизоди от близкото ми минало.
Целувки.
Фреди
P.S. Очаквам списъка с книгите за моята колежка от Испания и коментара ти за приказката. Ще ми ги изпратиш ли?“
Глава 9.
„Mail delivery error“14
Това беше първото съобщение в пощенската му кутия. Понякога се случваше. Вината беше на ВППВП, което често му създаваше проблеми.
ВППВП беше името, дадено от Роберто на ентелехията15, чието съществуване беше толкова неоспоримо, колкото и несправедливо. Представляваше съкращение от инициалите на думите, с които той обясняваше непоносими явления — като това да се загуби най-важното съобщение, да се изтрие най-спешният отговор или да се появи текст, изглеждащ по следния начин:
„Скъпи Роберто,
Пиша ти, за да ти съобщя нещо много важно.
Отнася се до…“
И когато преглеждаше безкрайната бяла страница на екрана чак до долу, не намираше нищо. Още по-лошо бе да получи писмо от скъп приятел, заминал за Киев, със следното съдържание:
„Робер,
3=@##+=“desc)\]][+x+#@n"{{c6
I-щз.-„!@@\#.дано ме разбираш.“
Или както сега, когато изпращаше съобщение според правилата, което необяснимо се връщаше до подателя.
ВППВП — Вроденото Проклятие, Присъщо на Виртуалното Пространство.
Помисли си, че върнатото писмо сигурно е последното, което беше изпратил на Лаура. Уф! Сега трябваше да го възстанови, да го копира, да го прикрепи и да го изпрати отново…
Кликна два пъти върху иконата със затворения плик и програмата показа съобщението. Роберто присви очи, за да фокусира погледа си върху текста, който се бе появил на екрана.
15
Нематериално дейно начало, което според Аристотел формира материята и води до съвършенство или осъществяване на целта — Б.пр.