Тези идеи биха ни помогнали да поддържаме връзката, защото ни позволяват да се избавим от стари задръжки и най-вече защото освобождават и нашите спътници в живота от собствените им ограничения.
Надявам се да съм те изненадала с тези разсъждения.
Роберто си помисли, че трябва да разреши въпроса със своята идентичност. Както и да го погледнеше, участваше в една измама. Защо не можеше да общува с Лаура от позицията на собствената си личност? Трябваше да помисли върху това. Засега всичко изглеждаше наред… Все още. Ако действаше бързо, щеше да избегне катастрофата.
Копира съобщението на Алфредо в своя компютър, след което го изтри от сървъра. Ако Алфредо не получеше съобщението, че писмото му не е било доставено, нямаше да има причина да го изпраща отново.
Това обаче не отстраняваше опасността от бъдещи усложнения.
Следователно решението бе да отстрани Алфредо. Но как да блокира писмата му до Лаура? Фреди имаше адреса й и можеше да й пише, когато поиска… Освен ако…
Роберто влезе в сървъра на hotmail.com, където се предлагат електронни адреси. Регистрира се като trebor (което беше името му, прочетено отзад напред) и получи нова пощенска кутия.
Предприетият ход подлагаше морала му на още по-сериозно съмнение, но той не изглеждаше особено притеснен от това.
Влезе в сайта и написа ново писмо, адресирано до rofrago@yahoo.com.
„Скъпи Фреди,
Радвам се да чуя, че си отново сред нас. Хубаво е да знам, че си близо след това (по думите ти) дълго отсъствие.
Дано този път се изпълни обещанието ти да си по-деен. Мисля, че ти изпратих копия на първите писма, за да те накарам да отговориш от позицията на изминатия път (и както се вижда, било е от полза).
Във всеки случай, обърни внимание на следното: не ми пиши повече на този адрес.
Реших да регистрирам свой собствен адрес за книгата и да се откажа от първия, защото той ме свързва с друго време, с друга ситуация и с една действителност, която вече не е актуална. Струва ми се, че е време да престана да използвам адреса на бившия ми съпруг като свой собствен. Ти какво мислиш?
Знам колко си разсеян, така че си го запиши, защото няма да отварям повече предишния имейл. Новият адрес е: trebor@hotmail.com.
Надявам се скоро да получа вести от теб, както те бях помолила в предишното писмо.
Целувки:
Лаура
«P.S. Не забравяй да смениш адреса ми в бележника си. До скоро.»
Придвижи стрелката до «Записване», за да архивира копие от изпратеното съобщение, и кликна върху бутона за изпращане. «Готово», помисли си Роберто.
Всичко беше под контрол. Алфредо можеше да пише каквото си иска и той щеше да реши дали да го препрати, да го цензурира, да го промени или да не му обърне внимание.
Благодарение на ВППВП Алфредо можеше да получава същата информация като него, но поне отсега нататък щеше да остане извън прякото общуване с Лаура.
Отвори бар-шкафа и си приготви питие: доза «Коантро» и половин доза коняк — «Коктейлът на любовта», който му бе показала Каролина.
Беше много доволен, че скрупулите му не го бяха лишили от това любимо домашно удоволствие.
В два часа сутринта и след четвъртата чаша почувства как в главата му нахлуват думи от прочетеното и наученото в курсовете по философия.
Изпита желание да ги сподели с Лаура.
«Лаура,
Бих искал да знам какво мислиш за способността да се обича. За мен този въпрос е много интересен. Хората обикновено се оплакват, че не са обичани, когато всъщност проблемът е, че не могат да обичат. Мисля, че точно тази тема трябва да се развие.
Ортега-и-Гасет казва, че за да се обича, са необходими редица условия. Първото е възприятието, способността да видим другия, да проявим интерес към друг човек, а не само към себе си.
Забелязвам у някои жени доста противоречиво поведение. Оплакват се, че са сами, но ме изненадва презрението, с което говорят за мъжете. После страдат, когато мъжете ги изоставят, а всъщност те са ги изоставили първи, като не са ги обичали.
Както ти ме „научи“, начинът да бъдем с друг човек, да го обичаме и да искаме да го открием, е, като го приемем такъв, какъвто е. Повечето хора обаче не се тревожат от въпроса дали обичат или не. Единствено се тревожат дали са обичани и дали получават прояви на обич.
Наскоро една приятелка разговаряла с годеника си и му казала: „Щом мислиш така, значи не ме обичаш“. Поставих се на мястото на партньора й и отговорих: „Ти не го обичаш, щом мислиш така“.
Тя разбра, че е истина, че тя е тази, която не го обича, но заедно с това ми се разсърди и ме попита какво имам срещу връзката й.