Във всеки случай той бе на диаметрално противоположното мнение: мимолетността на влюбването е сериозна причина да му се наслаждаваме колкото се може повече.
Лаура…
Какво ли правеше?
Работеше ли в почивния ден?
Може би имаше спешен сеанс с пациент?
Дали събираше материали за книгата?
Или тичаше покрай реката?
Или пишеше писмо за него?
За него?
Спомни си, че писмата на Лаура не бяха за него… Бяха за Фреди. При тази мисъл го обзе безпокойство.
Отвори електронната си поща.
Здравейте, rofrago. Имате четири (4) нови съобщения.
audimet@usa.com. Относно: приемане на рекламно предложение.
Браво!
ioschua@aol.com. Относно: чакам новини.
Трябваше да се заеме още днес.
intermedical@system.net. Относно: отговор на искането ви.
Отвори третото:
„Уважаеми г-н Даей,
Съжаляваме за закъснението, с което ви изпращаме този отговор. Както знаете, съветът е зает с разглеждането на стотици случаи и всяка преписка се обсъжда и решава по строго определен ред на получаване.
Радваме се да ви съобщим, че решихме да придвижим молбата ви и очакваме вашето потвърждение, за да изберем необходимите начини за конкретното й изпълнение.
С уважение:
Значи това е презимето му — Даей…
Роберто остана дълго време загледан в екрана. После вдигна поглед към отражението си в огледалото, окачено на страничната стена. На лицето му се бе изписало изражение на палав хлапак. Усмихна се и очите му заблестяха лукаво.
Натисна бутона „Отговор до подателя“.
„Господин д-р Фариас,
След дълго очакване и настояване получих закъснялото потвърждение за приемането на молбата ми.
Смятам, че не греша, като твърдя, че светът, в който живеем, не може да продължи да търпи анахроничната бюрокрация на съветите, бавещи важните решения.
Вярвам, че е мое морално задължение да изразя възмущението си и да остана верен на принципите си. Затова бих искал да ви уведомя, че отхвърлям известието ви и оттеглям молбата си, която подадох преди време.
Надявам се това мое решение да послужи като предупредителен сигнал към институцията, която ръководите.
Натисна „Изпращане“ и после изтри полученото съобщение от Фариас. Никой никога нямаше да разбере за станалото.
Когато стигна до четвъртото съобщение и видя, че е от Лаура, не можа да реши дали се радва на самото писмо или на порочното удоволствие от извършената злина.
„Скъпи Фреди,
Имаш право да се съмняваш в способността на хората да обичат, въпреки че аз винаги я свързвам с известна несигурност, а оттам — нуждата от увереност, сигурност и контрол.
За съжаление, когато стигнем до този етап, нямаме друг изход, освен да се впуснем в борбата за власт и в ревността.
От своя страна, аз съм все по-убедена, че проблемите с контрола се дължат почти единствено на неспособността да обичаме.
Хората мислят, че обичат, но в действителност са се вкопчили в нуждата си да притежават другия. Сякаш казват: «Обичам те, докато си до мен, но ако си отидеш, сигурно ще те намразя».
Това не може да е любов.
Любовта преминава през възможността да мислим за това, от което се нуждае другият, да сме доволни, ако другият е добре, като всичко това въобще не зависи от неговото присъствие.
Една пациентка сподели, че не понася съпругът й да се среща с приятелите си и че ако той наистина я обича, трябва да избере да излиза винаги с нея. Няма нищо по-абсурдно от това.
Смятам, че ако тя наистина обичаше мъжа си, щеше да се радва от мисълта, че излизането с приятели му доставя удоволствие.
Опитах се да й покажа, че това, което изпитва, е по-скоро необходимост да притежава другия, отколкото любов, и тя се обиди.
В нашата култура съществува известно объркване по този въпрос. Не е прието да обичаме много партньора си и същевременно да се радваме на срещите с други хора.
Винаги се тръгва от погрешната идея, че подходящият човек може и трябва да ми даде всичко, от което се нуждая.
В групите за обучение на терапевти на двойки, които ръководя, изследваме тази тема и се опитваме да предвидим какво ще стане с връзките в бъдеще. Едно от предположенията ни е, че връзката като такава ще претърпи развитие. Виждаме, че начинът, по който двойката е поставена днес, не функционира.
Приятелят ми Норберто казваше, че е сигурен как в бъдеще ще става все по-приемливо да имаме интимни връзки с няколко души. В крайна сметка ще приемем очевидното: че наистина можем да обичаме няколко души едновременно, макар връзката ни с тях да се осъществява по различни начини.