6. Да даваме предимство на посланията на тялото и на ситуациите, носещи радост, пред представата за това как е «правилно» да постъпваме.
7. Да подходим откровено към въпроса доколко сме готови да дадем това, което имаме, макар и да ни е трудно, а не само онова, което ни е в повече; да намираме пространство и време за връзката, да престанем да бъдем абсолютен център на вселената.
Виждаш ли? Същото е. Силно съм впечатлена и съм много щастлива.
Обичам те много. Целувки на Хулия, когато й пишеш.
Роберто копира писмото и махна първата част от текста. Преди да го препрати, изтри „Обичам те много“ от последното изречение, както и „много щастлива“; беше решил, че някои думи на Лаура ще запази само за себе си.
През цялата нощ и голяма част от следващия ден размишляваше върху ролята, която му отреждаше тази нова ситуация. Каза си, че за целите на връзката между Лаура и Фреди тази междинна пощенска кутия функционира като божество с безкрайна власт. По своя прищявка Trebor можеше да променя, да добавя, да премахва, да създава и да изкривява информацията, която двамата получаваха, и по някакъв начин да манипулира отговори, мисли и действия, без те да се досетят.
Независимо какво можеше да си помисли някой, намерението му не беше да навреди. Имаше предвид Фреди, защото лошата шега с Фариас бе достатъчно злонамерена, за да канализира целия му гняв (всъщност вече малко се разкайваше). Що се отнасяше до Лаура, единственото му желание беше да не загуби контакт с нея.
Чисто и просто Trebor представляваше единственият сигурен начин да поддържа връзката си с Лаура.
Книга трета
carlospol@
Глава 11.
Лаура затвори вратата на дома си и забеляза, че Ана бе излязла без папката си за рисуване. Усмихна се, докато мислено пренареждаше задачите си за деня, за да намери време да мине през училището и да остави папката на дъщеря си.
Водата за чая сигурно щеше да заври всеки момент, затова побърза към кухнята и още щом влезе, чу характерния шум от кипящия чайник. Загаси печката и отвори кутията, където държеше чая. „Какъв?“, запита се тя, докато разглеждаше разноцветните пакетчета, подредени грижливо в две редици.
Погледна през големия прозорец към градината и реши, че ще пие „Блян“ — смес от черен чай, мента и канела. Беше много доволна, че е открила невероятно разнообразие от всевъзможни вкусове и видове чай.
Докато потапяше пакетчето в чашата с гореща вода, „си спомни“ за онова място, където никога не беше ходила, но във въображението й то бе мечтаният и вълшебен пристан: чайните в квартала Албаисин в Гранада.
Лаура беше научила за съществуването им от Клаудия преди пет-шест години. Пациентката й бе заминала на дълго пътуване в Испания, а след завръщането си посвети голяма част от първите три сеанса на разкази за живота в Андалусия и за тамошните чайни.
Разбърка чая с лъжичката, вдигна чашата до лицето си, затвори очи и вдъхна дълбоко аромата му…
От Пасео де лос Тристес изкачи старите улици на Албаисин до площад „Сан Николас“. Дълго време гледа кулите на двореца Алхамбра, а после се спусна между селските къщи и се озова в стария мавритански квартал. Малките заведения, малко по-големи от павилион за вестници, предлагаха опияняваща атмосфера от мароканска музика, силни аромати, разнообразни цветове и причудливи форми. През завесите с арабески прозираха очертанията на неуютните маси, където съдържателите предлагаха стотици видове чай в чаши, богато украсени с позлатени орнаменти, и в бронзови гравирани чайничета.
Клаудия я беше водила на тази разходка толкова пъти, че когато след години срещна Алфредо в Кливланд, разговаряха за мавританския квартал в Гранада така, сякаш се бяха разхождали заедно по всяка улица и заедно бяха посещавали „Маракеш“, най-добрата — според двамата — от всички чайни.
Споменът за Фреди я върна към книгата: все още не му беше изпратила библиографския списък с книги за взаимоотношенията в двойките.
С известно усилие устоя на изкушението да се изправи с чаша в ръка и да отиде до бюрото. Години наред бе работила над себе си, за да успее да не се прекъсва, когато прави нещо, за да не захване няколко дейности едновременно, особено когато бе заета с нещо приятно. Затова допи чая си, без да бърза, и едва тогава застана пред библиотеката.
Огледа бавно четирите секции от тъмно дърво, изработени по поръчка, които покриваха стените на стаята от пода до тавана. За първи път забеляза, че почти всички книги, които се намираха в дома й, се отнасяха до една и съща тема. С изключение на шест-седем романа и няколко сборника с разкази, лавиците бяха покрити със стотици изследвания, помагала и записки по психология и терапия на двойката. Книги на английски, френски, испански и португалски, които понякога повтаряха едно и също с известно безнаказано плагиатство, а друг път си противоречаха гръмко и непримиримо.