Започна да вади книги от библиотеката и да ги нарежда на купчина върху бюрото си. Когато купчината се заклати, заплашвайки да се срути, Лаура започна да подрежда втора Вавилонска кула. След това и трета, която остана недовършена не защото бе приключила, а защото реши да се откаже.
Лаура седна в коженото си кресло и започна да преглежда книгите. Вземаше ги една след друга от купчината, поглаждаше ги, отваряше ги и прочиташе някои случайно избрани пасажи.
Всяко изречение я връщаше към моменти от личния и професионалния й живот: периоди, през които бе търсила в същите тези книги отговори на вътрешната си болка, моменти на неописуем възторг при завръщането си след семинарите на Нана, на Уелуд, на Брадшоу или на Резник със свръхтежки куфари, пълни с току-що купените последни публикации, със събраните брошури, с фотокопия на статии и разбира се, със собствените й бележки, водени по време на семинарите в опит да задържи всяка дума на учителите — така ги наричаше тя, — толкова грижливо подбрани за всяко упражнение, за всяко изследване, за всяка идея.
Към обяд върху бюрото бяха останали едва двайсетина книги. Останалите бяха върнати по местата им в библиотеката. Включи компютъра и напечата списъка.
„Ошо. Тантра, духовност и секс. С.: Одисеи, 1991.
Фром, Ерих. Изкуството да обичаш. С.: Кибеа, 2000.
Abadi, Mauricio. Те quiero, pero… Ediciones Beas, Buenos Aires, 1992.
Blachman, J.; Garvich, M.; Jarak, M. Quien soy yo sin mi pareja?. Grupo Editor Latinoamericano, Buenos Aires, 1989.
Bradshaw, John. Creating love. Bantam, 1994.
Chang, Jolan. The Tao of love and sex. Penguin, 1991.
Chodron, Pema. The Wisdom of No Escape. Shambhala, 1991.
Claremont de Castillejo, Irene. Knowing Woman. Shambhala Publications, 1997.
Elkaim, Mony. If you love me, don’t love me. Jason Aronson, 1997.
Hendrix, Harville. Getting the Love You Want. Owl Books, New York, 2001.
Krishnamurti. On love and loneliness. Harper One, 1994.
Laing, Ronald D. Knots. Penguin, London, 1970.
Levy, Norberto. El asistente interior. Editorial del Nuevo Extremo, Buenos Aires, 1983.
Nasio, Juan David. El libro del dolor у del amor. Gedisa, Barcelona, 1998.
Osho. The Path of love. Rebel Publishing House, 1998.
Pommier, Gerard. Du bon usage erotique de la colere. Aubier, Paris, 1994.
Rodrigue, Emilio. La leccion de Ondina. Fundamentos, Madrid, 1980.
Rosenberg, Jack Lee. Body, Self, and Soul. Humanics Publishing Group, Atlanta, Georgia, 1987.
Sanford, John. The invisible partners. Paulist Press, 1979.
Schnake, Adriana. Los didlogos del cuerpo. Editorial Cuatro Vientos, Santiago de Chile, 1995.
Sinay, Sergio. Esta noche no, querida. RBA Integral, Barcelona, 2002.
Watts, Alan. Cloud-hidden, Whereabouts Unknown: A Mountain Journal. Vintage, 1974.
Welwood, John. Journey of the heart. Harper Collins, 1990.
Welwood, John. Love and awakening. Harper Collins, 1997.
Zinker, Joseph. In Search of Good Form. Analytic Press, Hillsdale, New Jersey, 1995.“
Лаура напечата списъка и отиде до стаята си, за да си сложи маратонките и трикото за аеробика. Прибра папката по рисуване в раницата и излезе да се наслади на разходката. Ако леко ускореше крачка, щеше да пристигне точно за последния звънец, за да хапне салата с Ана в училищната столова.
Къде ли е Фреди? Дали е в Испания, в Уругвай, в Чили?
Често изпитваше завист към Алфредо за живота, който водеше: някой ден просто решаваше, качваше се на самолет, автомобил или кораб и заминаваше. Лаура свързваше това с обстоятелство, което наблюдаваше у много от пациентите си мъже:
ЗАПАЗВАНЕТО НА НЯКОИ ПРОСТРАНСТВА НА НЕЗАВИСИМОСТ ГИ ПРАВЕШЕ НАПЪЛНО ЗАВИСИМИ.
Какво щеше да се случи с всичката тази свобода, ако един ден Кармен решеше, че не иска повече да стои вкъщи, ако си кажеше, че й е дошло до гуша от семейството и децата? Какво щеше да стане, ако един ден се откажеше окончателно да се занимава с данъците, домашните ремонти, поправките на колата и всичко останало?
Алфредо Даей беше много известен както в Буенос Айрес, така и извън него, но… Нима би могъл да постигне всичко това без Кармен? Лаура беше сигурна, че не.
Както всички мъже, Фреди проявяваше към съпругата си онази смътна и „повсеместна“ благодарност, която всяка мислеща жена смяташе за напълно незначителна, а всеки човек с известно достойнство приемаше за едва прикрито пренебрежение.
Сигурно бе настъпила някаква промяна, защото — ако всичко вървеше що-годе добре — Кармен едва ли би решила да се върне в университета.
Сега Лаура се питаше дали по-различното поведение, което бе забелязала в последните съобщения от Фреди, онзи почти прелъстителен тон на писмата му, имаше нещо общо с другата промяна — тази, която предполагаше, че се случва с Кармен.