Приемането на тази действителност може да се окаже болезнено, защото както новите родители, така и новите деца се чувстват отблъснати. Голяма част от трудностите възникват, защото новите двойки се женят с фантазията отново да имат семейство като онова, което са разтурили. Тогава се появяват конфликтите — когато започнем да забелязваме различията между действителността и очакванията. Както винаги, в зависимост от това дали приемаме ситуацията такава, каквато е, можем да постигнем положително развитие заедно с децата от предишния и от новия брак. С други думи, дори новопоявилите се баща или майка да заемат мястото на отсъстващите татко или мама в практическите въпроси на семейното съжителство, това не означава, че те наистина са такива.
Много пъти децата и дори родителите отказват да дадат власт на новия баща или майка, което създава съществени трудности. Ето защо твърдим, че е много важно и спешно тези основни проблеми да бъдат обсъдени с двойката, защото подобни структурни проблеми обикновено се проявяват под формата на проблеми в съжителството, когато страните често дори не знаят защо се карат.
В дъното на проблема стои мястото, което заема всеки, и властта, която има всеки член на семейството. Още в самото начало трябва да се постараем отчетливо да дефинираме мястото на всеки един и вида на отношенията, които иска да има, така че да бъде ясно за всички и по този начин да се избегнат объркването и недоразуменията.
Нека си припомним, че ако повторният брак означава край на един самотен период за възрастния човек и поради това е повод за радост, за децата той бележи началото на друг труден период, който утежнява преживяната загуба от раздялата на родителите или смъртта на някого от тях.
При много деца се появява огромен проблем с лоялността: «Ако обичам новия партньор на мама, изменям на баща си».
Всички тези трудности могат да се преодолеят, ако се говори за тях. Когато не се обсъждат, конфликтите остават като неразнищени проблеми, които оказват влияние върху съжителството.
Едно новосъздадено семейство поражда трудни за решаване ситуации, а очакването на появата им ни помага да се научим да живеем с тези проблеми. Зинкър22 казва: «Някои различия са непреодолими и трябва да се приемат като такива. Човек може да обича и да уважава партньора си и да се научи да приема екзистенциалната истина, че не всички проблеми могат да бъдат решени. Холивудското кино и повечето учения за духовно израстване ни продават мита, че има решение за всички междуличностни проблеми».
Наистина има въпроси, които не се разрешават. Особено ако решението предполага да се случи нещо невъзможно. Изходът е да се научим да живеем с тези различия и да открием допирните си точки; да се наслаждаваме на нещата, които можем да споделяме, и да приемем, че има липси, които няма да бъдат компенсирани от един нов партньор, както и че той не може да удовлетвори всички потребности на децата ни.
Интелигентността на една двойка се проявява, когато тя се радва на това, което има, и не води битки за постигането на онова, което не може да бъде постигнато. Между другото, това поведение доста се приближава до представата ми за най-добрата любов.
Целувам те.
Глава 12.
Лаура се събуди с мисълта за книгата. Бе започнала да пише, изкушена от хрумването на Алфредо да публикуват заедно, но сега, когато семето беше покълнало в ума и в сърцето й, желанието се бе превърнало в нейно собствено (може би повече собствено, отколкото чуждо, защото участието на Фреди беше незначително и ненавременно). Тя самата вече вреше и кипеше от мисълта да види книгата публикувана.
Фреди бе поел задължението да подреди писмата, които тя му изпращаше, и да ги съчетае със собствените си идеи и с лекцията, която бяха представили заедно в Съединените щати.
Прегледа темите, върху които бяха писали, и установи, че се бяха връщали многократно към някои аспекти, докато други бяха само бегло споменати.
Включи компютъра и започна да пише.
„Скъпи Фреди,
Искам да споделя с теб тревогата си… Изгарям от желание да видя нашата книга завършена! Прииска ми се да поработя върху визуализацията на крайния продукт. Представих си, че отивам в една много голяма и много важна книжарница заедно с майка ми. В съня си исках да споделя с нея момента, в който за първи път виждах публикуваната книга. Мисля, че тя е човекът, който най-много заслужава тази чест заради горчивия си житейски опит. Но когато понечих да погледна книгата, си дадох сметка, че не мога дори да си я представя на витрината, защото все още дори не знаем как ще се казва.
22
Джоузеф Зинкър — съвременен американски гещалттерапевт, специализирал при Фриц Пърлс. — Б.р.