Всички тези съществени въпроси са лични: никой не може да ги разреши вместо мен. Това, което мога да очаквам от двойката, е да имам другар по пътя си и в живота, някой, който ме обогатява и на свой ред се обогатява от моето присъствие. Но най-вече някой, който не пречи на житейския ми път.
Това е достатъчно.
Най-лошото от вярванията, които родителите втълпяват и повтарят на децата си, е, че трябва да търсят половинката си. Защо да не се постараем да намерим друг цял човек, вместо да се задоволим с такъв, който е разделен наполовина?
Любовта, за която говорим ние, се гради от цели същества, които се срещат, а не от две половинки, които имат нужда една от друга, за да се почувстват пълноценни.
Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост. А когато сме зависими, не можем да избираме.
А без избор няма свобода.
А без свобода няма истинска любов.
А без истинска любов може да има бракове, но няма да има двойка.
Обичам те все така.
Лаура препрочете написаното и се облегна доволно назад.
Когато натисна бутона „Изпращане и получаване“, в пощенската й кутия се появи дълго писмо, озаглавено „Здравей, Лаура“, изпратено от amarseconlosojosabiertos@nuevamente.com28.
Епилог
amarseconlosojosabiertos@
„Уважаеми Роберто,
Най-после дойде време да се запознаем. През тези две години бяхме много близки и общувахме често, но всъщност знаем много малко един за друг.
Започнах да подозирам за съществуването ти, когато получих второто писмо от доктор Фариас (президента на «Интермедикал», помниш ли го?). В началото не можех да разбера за какво се извинява и бях изненадан да прочета приложеното писмо, уж изпратено от мен, в което му казвах да върви по дяволите. Отне ми три месеца да разбера какво се бе случило и дори днес, когато фактите са ми известни, ми изглежда все така невероятно.
Регистрирах адреса на електронната си поща rofrago преди две години. Това е съкращение от имената на децата ми: Ромина, Франсис и Гонсало. Оттогава го използвах като оперативен адрес за връзка с външния свят. Изненадваше ме — както, предполагам, и теб — количеството необясними съобщения, които пристигаха в пощенската ми кутия, и макар че така и не отговорих на нито едно, признавам, че изтрих някои, за да освободя място.
Така или иначе, намерението ми не е да обсъждам колко надежден или ненадежден е интернет. Възнамерявам да бъда кратък и да не се отклонявам от целта на това писмо, макар това да налага известно предварително обяснение.
Както, предполагам, вече знаеш, Лаура и аз се познаваме от много години, покрай срещите ни на конгреси или мероприятия на асоциацията. Аз четях и ценях лекциите и статиите й, посветени на отношенията в двойката, а тя — по думите й — с удоволствие бе прочела някои мои книги. Случайно или не толкова случайно, изнесохме обща лекция пред международния конгрес на Асоциацията по гещалттерапия в Кливланд, Съединените щати. Точно там ми хрумна идеята да напишем заедно книга за двойките. Изучавах темата от доста време, но бях изкушен от идеята да използвам ясния поглед и опита на Лаура.
След няколко срещи разбрахме, че ангажиментите и работата на всеки от нас нямаше да позволят да се виждаме често. Затова решихме да работим чрез електронната поща. Както вече знаеш, намерението ни бе да обменяме информация, която по-късно да използваме за книгата.
Лаура беше съгласна с мен, че няма нито смисъл, нито полза да пишем книга, която ще е подобна на други издания, посветени на тази тема. Трябваше да намерим различна структура. Когато започнахме да си пишем, ми хрумна идеята, че можем да оформим книгата като електронна кореспонденция между двама терапевти, които споделят идеи за терапия на двойки и за двойки, подложили се на терапия.
Времето минаваше, Лаура продължаваше да пише и да се оплаква от моето бездействие, но аз бях обезверен. Въртях се в омагьосан кръг. Молех Лаура да продължава да пише, но не знаех как да подходим към книгата, за да я направим интересна. Поне за мен!
И тогава — като по чудо — се появи ти.
Разбрах, че предположенията ми са били правилни, когато Лаура изпрати по погрешка онова писмо до rofrago. Както вече ти казах, отне ми няколко седмици да свържа фактите, да разбера, че си писал на Лаура от мое име, да се досетя, че ти си създал пощенската кутия trebor (Роберт отзад напред, разбира се) и двойната лъжа, за да запазиш контрола над кореспонденцията ни.
Признавам ти, че се ядосах страшно много. Когато писах на Лаура от този нов адрес и й разказах за теб, в главата ми все още се въртяха планове за съдебно преследване и начини за отмъщение…