Разрешиха ми да пиша. Дадоха ми заглавието и ми казаха от коя книга да преписвам, ако не умея сам.
Персонална преоценка
Държим се всички за един, когато той черпи. И един за всички, когато той не плаща.
Намерих компромисен вариант: Когато съм пиян до козирката, да си свалям шапката.
Не ставам за работа. За услуга обаче ставам веднага, ако някой реши да ми услужи с пари.
Дистанцирам се от всеки. Даже враговете си държа на разстояние, за да са ми винаги на мушка.
Задържам се на повърхността на водата, защото съм стъпил на главата на този, на който морето му е до колене.
Не дърпам дявола за опашката, а дърпам съседа да я хване.
Колко далеч бях от горчивата истина и колко близо до човека, който се опита да ми я поднесе с кафето.
Белезите по главата ми от борбата с живота започнаха да изчезват, след като се появиха следите от борбата в съзнанието ми.
Положението ми взе да се влошава. След като се затворих в себе си, установих, че съм превъртял и ключа на входната врата.
По обясними причини пиша кратко. Не виждам и не чувам добре. А понеже и заеквам, не разбирам, какво говоря.
(Не)състоятелност
Нямах намерение да почивам, но се наложи. Като починах, разбрах, че нямам намерение и да работя, ако не се наложи.
С моето куче не само сме добри приятели, а направо братя. Живее при моите условия, а аз се храня като куче.
Отчитайки сравнително нисък ръст на теглото си, забравих за килограмите, които трябваше да кача, за да го постигна.
Подтискайки жаждата си за живот, слушам приятелите, които ме съветват да не се наливам всеки ден.
Затворен в себе си, често се питам, какво ли ще стане, ако реша да се заключа в стаята с друг като мен.
Преценявайки оценката, която ми дадоха разбрах, че нямам много време за самооценка.
Грешките, които допуснах, можеха да се увеличат с още една, ако бях пропуснал възможността да ги проверявам една по една.
Пораснах само за един ден, като разбрах, колко съм малък на ръст за годините си.
Понеже меря времето в пари, половин час вече търся в една пачка, къде се губи един лев.
За да опозная себе си по-пълно, се запознах и с материалите, писани навремето за мен самия, от мен лично.
Изкупувайки чужди грехове, много внимавах за тези, които ми приписваха.
Трупайки знания в големи количества, загубих памет, къде точно съм съхранил любовта си към тях.
Нищо не ми остана, освен да се преборя и със себе си. Не исках да ми тежи на съвестта, че не съм опитал.
Има събития, в които ставаш център на внимание. По простата причина, че си бил само страничен наблюдател.
Събирам кураж да пиша за себе си. Но още не съм подбрал изразни средства, с които искам да се охарактеризирам.
Не чувам вече вътрешния си глас. Защото не си запушвам ушите, когато някой вземе да ми крещи.
Гледам на себе не само като на човек, който може да си прави сметката. Но и като на човек, който може да я попълва, ако му я изпразнят.
Правя две грешки: Като пиша, се опитвам да чета. Като спра да чета, не мога да продължа да пиша.
Повтарям си на глас старите грешки. Понеже не чух последната, се наложи да повторя всичките.
Не ми трябваше време да оценя това, което щеше да се случи с мен, ако тихо на ухо, не чух това, което щях да кажа.
Рефлексия
Грешно тълкувате думите ми. Не ви казах да си гледате работата, а да работите.
Ако трябва да бъда честен, не си затварям очите, като гледам истината в очите, а само си слагам тъмни очила.
Движа се по план. Но не по моя. А по разписанието на градския транспорт.
Не си коригирах гледната точка. Коригирах си само зрението, за да виждам по добре.
Взели сте крайно решение! Сложете го в началото на коридора, за да не ме питат постоянно хората: това, последното ли е?
Преименувах се. Само и само да запазя фамилията.
Очертават се два пътя. Или да хвана гората, или да чакам да я изсекат и да остана да живея сред пънове.