Выбрать главу

Бинго се разлая по холограмата и окончателно ме разсмя, когато Хектор също се присъедини към него с пискливото си колешко гласче. Юмрукът изключи нхр’нга и си продължихме разходката; наистина стигнахме до вълнолома и се разходихме по него и вече не помня как в здрача се стигна до поезия, та му рецитирах

Край дългия бетонен вълнолом вълните си устройват буйни празници, кипят от жар и от любовна страст, разбиват се в твърдта му каменна и само пръските-души летят…

и

Кораб строен, чужди брегове… чужди брегове те чакат в мрака, фар-приятел кораба зове…

и Юмрукът с голямо уважение каза:

— Ти рит-муваш думи-те!

И, ами, накрая се прибрахме.

На следващия ден наистина ме заведе да видя кораба и победоносно размаха уаргската ми виза под носа на подозрителното ченге, и наистина започна да ме обучава на техния език. Чак няколко месеца по-късно, когато веднъж говорехме за нхр’нгите и как тяхната древна раса пътувала из космоса да разнася познание хилядолетия наред, но сега са останали само неколцина живи от тези дълголетни Учители, изведнъж ме светна и се разсмях насред опита си да хъркам поредния си въпрос.

Юмрукът търпеливо ме изчака — седяхме на тревата на стадиона, свечеряваше се, кучетата играеха наблизо — и едва когато се овладях, попита:

— Как-во смеш-но?

— Нхр’нг — обясних му. — Хората не произнасят такива натрупвания от съгласни. Нхиронг… но пък гърците са изкривявали имената на всичко не-гръцко към най-близкия им еквивалент по тяхному. Хирон.

Сега вече и той се разсъска, а пипалцата му се разиграха като оживяла яка…

08.09.2000 г. — „Писма“

Здравей, Гешче,

отдавна не съм ти писала, но днес е знаменателна годишнина… почти не очаквах да се събудя в собственото си мислолегло, още я виждам онази стая: Два прозореца на стените под ъгъл, под тях — работната маса с новия ми компютър. Зад него — малка маса с два стола, накамарени на нея вестници, бурканче от лютеница, цигарите, шише от бира, „Глинени крака“ на Тери Пратчет. До нея гардеробът. На срещуположната стена — двете секции, телевизорчето на едната; отсреща — леглото ми…

Като се замисля, миналото, каквото го помня, ако изобщо успея да си го спомня, не се промени чак толкова. След Жельо Желев президент стана Петър Стоянов и, ако някой е очаквал с присъствието на уаргите световната политика да се промени, цялата Земя да стане единна държава или нещо такова, то горчиво се е разочаровал. Светът си е все същият и мисля, че уаргите много внимават какво ни дават, защото ако Саддам беше направил опит да трясне Кувейт с някое усъвършенствано оръжие уаргски модел… Макар че, разбира се, промени има… Клинтън, например, не стана президент, за разлика от Стоянов, на изборите го победи Уупи Голдбърг и толкова години вече пресата още току се присеща за американската традиция киноактьори да застават начело на държавата… ха! И Елцин умря от цироза, още миналата година — сега начело на Русия пък е някой си Тихоебников, да се чуди човек с това име как е стигнал до върха.

И Елзичка умря миналата година… рак. И имах щастието да познавам Гаяне, само че Юмрукът взе от посланника разрешение и ме закара да я заплодя на Шайтан Шер в Москва, дъщеря й Айсехел живее с нашите на село. Би е тук, с мен, в София — наложи се да се преместя, понеже уаргите отвориха културен център в столицата и ме прехвърлиха там. Сигурно има и по-добри уаргски преводачи от мен, особено откакто от четири години в Софийския има специалност „гургхгхистика“, но все пак владея четири земни езика, тъй че съм им от полза от време на време.