И, о, разбира се: колониите. Уаргите се установиха на Луната, но тя и без друго е прекалено близко за непокорния човешки дух. С малко тяхна помощ, на Марс си имаме колония. Ходих там миналата година, да превеждам на преговорите за минния концерн. Красиво е, но не е съвсем
Под бисерния купол на Марсополис…
или нещо такова. Оня ден съобщиха, че марсианският алпинист Горбаш се изкачил на Олимп — най-сетне. В момента се строи още един купол на Ганимед. Знам и че се водят преговори за старта на преселническа програма за към звездите, но уаргите нещо се дърпат: Юмрукът казва, че първо трябва да порастнем. Иначе още Хирон е щял да ни даде междузвездните кораби… но обеща, като си ходи догодина, да ме вземе със себе си към звездите. Може и да стане, знам ли.
По-миналата седмица, като се прибрах за рождения ден на баща ми, първо минах с колата през гробищата на „Тополите“. Все още добре помня мястото, нищо че толкова години минаха. Взех цветя, паркирах колата на ъгъла на двата парцела, влязох по редицата навътре…
Гробовете са същите: по-нагоре има един, за който никой не се грижи, даже паметник не са сложили, изгнилият дървен кръст още стои. Отдясно и встрани има черен мраморен камък, на съседната гранитна плоча пък вятърът е почнал да изглажда буквите.
Добре помня, как погребвахме дядо… и сума пъти съм идвала после, и винаги съм си мислила, че той присъства наоколо, не би могъл да бъде долу под пръстта… а люлячето растеше до гроба му.
Сега няма люляче, и гробът е различен; под розовия гранит почива някоя си Юлияна Танчева, починала на първи януари… не съм я познавала и не я знам коя е, но въпреки това й нося цветя.