Той си помисли: „Ейми Гибс? Да, това беше едно от имената, които спомена старата госпожица Пинкертон.“
Тя беше говорила и за някакъв Томи, момченце, за което очевидно не бе имала добро мнение (така мислеше и Бриджит!). Да, той беше почти сигурен, че тя беше споменала и името Картър.
Надигайки се, той безгрижно изрече:
— Като си говорим на такива теми, взеха да ме побиват тръпки, сякаш се занимавам само с гробища. Сватбените обичаи също са интересни, но е доста по-трудно да ги вмъкнеш в разговора между другото.
— Като че ли да. — Бриджит леко присви устни.
— Зложелателството или урочасването също е интересна тема — продължи Люк с престорен ентусиазъм. — То се среща на много места. Да сте чували нещо на подобна тема?
Лорд Уитфийлд бавно поклати глава. Бриджит Конуей каза:
— Едва ли сме от хората, които биха могли да чуят нещо подобно…
Люк поде инициативата още преди тя да е свършила:
— Не се и съмнявам. Знам, че би трябвало да насоча вниманието си към по-ниските социални прослойки. Най-напред ще отида до къщата на свещеника и ще видя какво мога да науча там. След това може би ще посетя кръчмата „Севън Старс“, нали така казахте? А какво ще кажете за онова неприятно момченце? Остави ли то опечалени роднини?
— Госпожа Пиърс има магазинче за цигари и книжарски стоки на главната улица.
— Това — каза Люк — е прекрасно. Е, аз ще тръгвам.
С бързо и грациозно движение Бриджит се дръпна от прозореца.
— Мисля — каза — да дойда с вас, ако не възразявате.
— Не, разбира се.
Той го изрече възможно най-сърдечно, но се почуди дали тя е забелязала, че за момент беше смутен.
За него би било по-лесно да се справи с един възрастен свещеник, увличащ се по старинни предмети и обичаи, ако няма друг човек с проницателна интелигентност до себе си.
„Е, добре — помисли си. — От мен зависи дали ще разкажа историята си убедително.“
Бриджит каза:
— Люк, ще почакате ли само да се преобуя?
Споменаването на малкото му име го накара да изпита странно топло чувство. Макар че как иначе би могла да се обърне към него? След като се беше съгласила с плана на Джими за братовчедите, едва ли би могла да го назове господин Фицуилям. Той си помисли внезапно и с притеснение: „Какво смята тя за всичко това? Какво ли наистина?“
Странно, че това не го бе притеснявало преди. Братовчедката на Джими беше една удобна абстракция и нищо повече. Той почти не бе мислил за нея — просто бе приел уверението на приятеля си: „На нея можеш да разчиташ.“
Той си я беше представял, доколкото беше мислил въобще за нея, като малка руса секретарка, достатъчно хитра, за да спечели симпатията на богатия си шеф.
Вместо това тя имаше сила, ум и спокойна, хладна интелигентност, а той не знаеше какво мисли за него. Хрумна му мисълта: „Тя не е човек, когото лесно можеш да заблудиш.“
— Готова съм вече.
Тя се беше приближила толкова тихо до него, че той не я бе чул. Беше без шапка и косата й не беше прибрана в мрежичка. Когато излизаха от къщата, вятърът поде дългата й черна коса и с внезапна ярост я омота около лицето й.
Тя изрече с усмивка:
— Ще трябва да ви посочвам пътя.
— Много сте любезна — учтиво отвърна той и се попита дали не забеляза една мимолетна иронична усмивка на устните й.
Поглеждайки назад към назъбените стени на бойниците, Люк изрече с раздразнение:
— Колко отвратително! Никой ли не беше в състояние да го спре?
Бриджит отговори:
— Къщата на англичанина е неговата крепост, а в случая с Гордън това може да се приеме съвсем буквално!
Той й се възхищава.
Съзнавайки, че забележката му не говори за добър вкус, но неспособен да се възпре, той каза:
— Това е вашият стар дом, нали? И вие ли му се „възхищавате“, когато го гледате в този вид сега?
Тя го погледна спокойно и леко развеселено.
— Неприятно ми е, че трябва да разруша драматичната картина, която сте си изградили — прошепна. — Всъщност аз съм напуснала тази къща, когато съм била на две и половина години, така че мотивът за „стария дом“ явно отпада. Аз дори не си спомням как е изглеждало това място.
— Имате право — каза Люк. — Прощавайте, че ви заговорих като в мелодраматичен филм.
Тя се засмя и отбеляза:
— Истината рядко е романтична.