— Много интересно — изрече Абът. — Никога не бях чувал за такова нещо.
В това нямаше нищо чудно, тъй като Люк току-що го беше измислил.
— Чух, че е имало някакво момче тук — май се казвало Томи — което известно време работило при вас. Някои хора, така научих, смятат, че той е вампирясал.
Червендалестото лице на господин Абът стана тъмночервено.
— Томи Пиърс? Нехранимайко, любопитен, натрапчив нахалник.
— Духовете като че ли винаги са склонни да пакостят. Богобоязливите граждани рядко тревожат света, след като го напуснат.
— Кой го е виждал? Какви са тези истории?
— Тези неща не са много лесни за уточняване — каза Люк. — Хората не обичат да говорят открито. Слуховете, така да се каже, се носят във въздуха.
— Да, да, предполагам, че е така.
Люк умело смени темата:
— Може би човекът, към когото трябва да се насоча, е местният лекар. Те чуват много неща, особено когато имат някой по-беден пациент. Какви ли не суеверия и магии, може би любовни еликсири и тем подобни.
— Тогава трябва да се обърнете към доктор Томас. Симпатичен човек е Томас, съвременен, а не като бедния, стар Хамбълби.
— А той пък е бил малко консервативен, нали?
— Абсолютен инат, твърдоглавец, при това от най-лошите.
— С него имахте истински скандал около плана за водоснабдяването, нали? — запита Бриджит.
Гъста руменина отново покри лицето на Абът.
— Хамбълби пречеше на прогреса — каза той остро. — Той беше против този план! А и беше доста груб в приказките си. Не се замисляше какво говори. Можех спокойно да го дам под съд за някои от нещата, които ми каза.
Бриджит промърмори:
— Но юристите никога не прибягват до услугите на съда за подобни случаи, нали? Достатъчно са мъдри за това.
Абът се изсмя силно. Гневът му изчезна така внезапно, както се беше и появил.
— Много добре, госпожице Бриджит! Не сте далеч от истината. Ние знаем твърде много за законите и съдилищата, ха-ха-ха! Е, трябва да вървя. Позвънете ми, ако мислите, че мога да ви помогна с нещо, господин…
— Фицуилям — каза Люк. — Благодаря ви, ще се възползвам.
Когато отминаха, Бриджит изрече:
— Май методът ви е да подхвърляте разни неща и да наблюдавате за реакцията на хората?
— Моят метод — отвърна Люк — едва ли може да се нарече особено почтен, ако това е мисълта ви.
— Вече го забелязах.
Той почувства известно неудобство и не знаеше как да продължи разговора. Но преди да реши какво да каже, тя проговори:
— Ако искате да научите нещо повече за Ейми Гибс, мога да ви заведа при човек, който би могъл да помогне.
— Кой е той?
— Госпожица Уейнфлийт. Ейми постъпи при нея, след като напусна Аш Манър. Тя беше на работа при нея, когато умря.
— О, разбирам. — Той беше малко смутен. — Е, добре, много съм ви задължен.
— Тя живее точно тук.
Тъкмо пресичаха градския парк. Кимайки с глава към голямата къща в джорджиански стил, която Люк беше забелязал предния ден, Бриджит каза:
— Това е Уич Хол. Сега е библиотека.
Непосредствено до библиотеката имаше къща, която изглеждаше като куклен дом. Стъпалата й бяха ослепително бели, чукчето на вратата блестеше, а спретнатите перденца на прозорците блестяха от белота.
Бриджит отвори портичката и тръгна по стълбите.
В това време вратата се отвори и се появи възрастна жена. Тя беше, помисли си Люк, типична провинциална стара мома. Тънката й фигура беше спретнато облечена в пола и жакет от туид, носеше сива копринена блуза с брошка от жълто-червен камък. На главата й беше кацнала шапчица от доброкачествен филц. Лицето й беше симпатично, а очите й гледаха интелигентно през пенснето. Тя напомни на Люк за пъргавите черни кози, които могат да се видят в Гърция, най-вече заради изражението на любопитство и изненада в очите й.
— Добро утро, госпожице Уейнфлийт — каза Бриджит. — Това е господин Фицуилям. — Люк се поклони. — Той пише книга за… за селските обичаи при смърт и за разни подобни ужасии.
— Боже мой! — възкликна госпожица Уейнфлийт. — Колко интересно.
И го погледна окуражаващо. Той си спомни за госпожица Пинкертон.
— Помислих си — каза Бриджит и той отново долови онзи странен равен тон в гласа й, — че може да му кажете нещо за Ейми.
— О! — възкликна старицата. — За Ейми? Да. За Ейми Гибс.