Настъпи тишина, дълга и доста мъчителна. Люк се чувстваше като актьор, който не знае ролята си. Той каза с тих глас:
— Та значи вие не мислите, че е било самоубийство?
Възрастната жена отговори веднага:
— В никакъв случай. Ако момичето беше решило да свърши със себе си, навярно щеше да купи нещо друго. А това шише с боя беше от години. Както и да е, аз вече ви казах, че тя не беше такъв човек.
— И какво е вашето мнение? — попита направо Люк.
— Мисля, че всичко това беше нещастен случай. — Тя стисна устни и го погледна сериозно.
Точно когато Люк се чудеше какво да каже, се чу драскане по вратата, последвано от умолително мяукане.
Госпожица Уейнфлийт скочи от креслото и отиде да отвори вратата. Появи се великолепен, риж персийски котарак. Той се спря, погледна неодобрително посетителя и скочи на страничната облегалка на креслото на госпожица Уейнфлийт.
Тя се обърна към него с гукащ глас:
— Е, Уанки Пух! Къде беше моят Уанки Пух цяла сутрин?
Името събуди нещо в паметта на Люк. Къде беше чувал нещо за персийски котарак на име Уанки Пух? Той каза:
— Много красив котарак. Отдавна ли го имате?
Жената поклати глава.
— О, не, той беше на една моя стара приятелка, госпожица Пинкертон. Тя беше прегазена от тези ужасни автомобили и аз, разбира се, не можех да оставя Уанки Пух на чужди хора. Това много би разстроило Лавиния. Тя го обожаваше. Голям красавец е, нали?
Люк погледна котарака с възхищение. Госпожица Уейнфлийт каза:
— Внимавайте с ушите му. Напоследък го болят.
Той внимателно погали животното.
В този момент Бриджит се изправи.
— Трябва да тръгваме.
Госпожица Уейнфлийт стисна ръката на Люк.
— Може би — каза — скоро пак ще ви видя.
Той бодро отвърна:
— Надявам се.
Помисли си, че на сбогуване тя изглеждаше озадачена и малко разочарована. Погледът й се премести върху Бриджит. Люк почувства, че между двете жени съществува взаимно разбиране, от което той е изключен. Това го подразни, но си обеща скоро да изясни това, което остана недоизказано.
Госпожица Уейнфлийт излезе с тях. Люк се задържа за момент на горната площадка на стълбите, поглеждайки недокоснатата прелест на градския парк и езерцето.
— Колко добре е запазено това място — каза той.
Лицето на възрастната жена грейна.
— Да, наистина — каза тя. — Наистина то е такова, каквото съм го запомнила от дете. Ние живеехме в Уич Хол. Но когато имението премина във владение на брат ми, той не пожела да живее в него — всъщност не можеше да си го позволи и сградата беше обявена за продан. Един предприемач беше направил оферта и доколкото помня, искаше „да развие земята“, мисля, че така се казваше. За щастие се намеси лорд Уитфийлд, който купи имението и го спаси. Той превърна дома в библиотека и музей. На практика всичко е недокоснато. Работя там като библиотекар два пъти седмично — без заплащане, разбира се — и не мога да ви кажа какво удоволствие е да бъда отново в старото си жилище и да знам, че то няма да бъде обезобразено. Атмосферата му наистина е прекрасна. Трябва някой ден да посетите нашия малък музей, господин Фицуилям. Разполагаме с някои много интересни местни експонати.
— На всяка цена ще го направя, госпожице Уейнфлийт.
— Лорд Уитфийлд винаги е бил голям благодетел за Уичууд — каза госпожицата. — Огорчава ме, че някои хора са толкова неблагодарни.
Тя отново стисна устни. Люк благоразумно не зададе никакви въпроси, само се сбогува още веднъж. Когато се отдалечиха от портата, Бриджит попита:
— Искате ли да продължите с разследванията си или да се прибираме вкъщи покрай реката? Разходката оттам е много приятна.
Люк нямаше настроение за по-нататъшни издирвания, особено с Бриджит Конуей до себе си, която да слуша и да преценява. Затова побърза да отговори:
— О, разбира се, че ще се върнем покрай реката.
Тръгнаха по главната улица. Една от последните къщи имаше табелка със старинни позлатени букви „Антикварни вещи“. Люк се спря и погледна през един от прозорците в магазина.
— Виждам доста хубава керамична чиния — каза. — Много е подходяща за една моя леля. Чудя се колко ли ще искат за нея?
— Да влезем да видим?
— Нали нямате нищо против? Обичам да посещавам антикварни магазини. Понякога човек намира интересни неща на изгодни цени.