Выбрать главу

— Съмнявам се, че тук ще успеете — сухо отбеляза Бриджит. — Според мен Елсуърти знае съвсем точно стойността на своите предмети.

Вратата беше отворена. В антрето имаше столове, канапета и бюфети, пълни с порцеланови и калаени съдове. От двете страни се намираха две стаи, в които имаше различни предмети.

Люк влезе в стаята отляво и взе керамичната чиния. В този момент от дъното на стаята, иззад орехово бюро в стил Кралица Анна, се надигна един мъж и приближи към тях.

— А, драга госпожице Конуей, какво удоволствие е да ви видя.

— Добър ден, господин Елсуърти.

Елсуърти беше изключително изискан млад човек, облечен в червеникавокафяв костюм. Имаше бледо и продълговато лице с женствена уста, дълга черна коса и наперена походка.

Люк беше представен и господин Елсуърти незабавно прехвърли вниманието си върху него:

— Истинска стара английска керамика. Красива е, нали? Влюбен съм в моите антики и ми е свидно да ги продавам. Винаги съм мечтал да живея в провинцията и да имам малко магазинче. Уичууд е чудесно място — има атмосфера, ако разбирате какво искам да кажа?

— Артистичен темперамент — подшушна Бриджит.

Елсуърти се обърна към нея, размахвайки дългите си бели ръце.

— Не изричайте това ужасно съчетание, госпожице Конуей, умолявам ви. Не ми прикачвайте подобни епитети — не ги понасям. Аз съм търговец и това е всичко.

— Но вие наистина сте художник, нали? — попита Люк. — Искам да кажа, рисувате с водни бои, нали?

— Кой пък може да ви е казал това? — извика Елсуърти, пляскайки с ръце. — О, това място наистина е чудесно — човек не може да запази нищо в тайна! Ето това му харесвам — толкова е различно от безчовечните отношения в големия град! Клюки, злоба и скандали — невероятно приятни неща, ако човек ги възприема в подходяща светлина.

Люк се ограничи само с отговор на въпроса на Елсуърти, като не обърна внимание на словоизлиянията му.

— Госпожица Уейнфлийт ни каза, че сте направили няколко скици на едно момиче — Ейми Гибс.

— А, Ейми — рече Елсуърти. Той направи крачка назад и разклати една халба за бира. Внимателно я закрепи, а после каза: — Наистина ли? О, да, предполагам, че съм правил.

Хладнокръвието му изглеждаше разклатено.

— Тя беше хубаво момиче — каза Бриджит.

Елсуърти беше възстановил състоянието си.

— О, така ли мислите? — попита той. — Винаги съм я намирал много банална. Ако се интересувате от керамика — обърна се към Люк, — имам две прекрасни керамични птици.

Люк се престори, че се интересува от птиците, и после попита за цената на чинията.

Елсуърти каза една цифра.

— Благодаря — каза Люк, — в крайна сметка май няма да ви лиша от нея.

— Знаете ли, винаги въздишам с облекчение — изрече Елсуърти, — когато продажбата не стане. Глупаво от моя страна, нали? Вижте, ще ви го дам с една лира по-евтино. Виждам, че се интересувате от тези неща, а това променя всичко. А и в края на краищата, това е магазин.

— Не, благодаря — отвърна Люк.

Елсуърти ги придружи до вратата и помаха с ръце. Люк си помисли, че ръцете му са много неприятни — цветът им не беше чисто бял, а като че ли леко зеленикав.

— Странна птица е този господин Елсуърти — забеляза той, когато с Бриджит се отдалечиха достатъчно, за да не могат да бъдат чути.

— И с доста странни навици, бих казала — добави тя.

— Защо му е да се установява на място като това?

— Мисля, че се занимава с черна магия. Не става дума чак за „черни литургии“, но все пак подобни неща. Явно репутацията на градчето го вдъхновява.

Люк неловко изрече:

— Боже мой, предполагам, че точно той е човекът, който ми трябва. Трябваше да подхвана тази тема.

— Така ли мислите? — попита Бриджит. — Той знае много по тези въпроси.

Люк каза смутено:

— Ще му се обадя някой ден.

Бриджит не отговори. Вече бяха излезли от града. Тя се отби настрани по малка пътечка и след малко стигнаха до реката.

Подминаха нисък мъж с гъсти мустаци и изпъкнали очи. Той водеше със себе си три булдога, на които крещеше с дрезгав глас:

— Нерон, ела тук, сър!… Нели, остави го! Пусни го, казвам ти!… Август, Август, слушай! — Той прекъсна виковете си, за да свали шапка на Бриджит, изгледа Люк с нескрито любопитство и отмина, продължавайки словесните си упражнения.