— Именно заради това може би той е нашият човек.
— Може да бъде всеки — каза Бриджит. — Хлебарят, млекарят, магазинерът, някой фермер, работник по пътищата или който и да е.
— Може наистина да е така, но си мисля, че кръгът определено е по-стеснен.
— Защо?
— Госпожица Пинкертон говореше за особения му поглед, когато измервал с очи следващата жертва. От начина, по който говореше, останах с впечатлението — забележете, това е само впечатление — че човекът, за когото говори, е в социално отношение най-малкото равен с нея. Разбира се, може и да греша.
— Вероятно сте съвсем прав! Тези нюанси в разговора не могат да бъдат представени като черно и бяло, но те са неща, за които обикновено не се греши.
— Знаете ли — каза Люк, — за мен е голямо облекчение, че сега и вие знаете всичко.
— Това вероятно ще ви накара да се поотпуснете, съгласна съм. И навярно бих могла да ви помогна.
— Вашата помощ ще бъде неоценима. Наистина ли смятате да се заемете с това?
— Разбира се.
Той смутено попита:
— Ами лорд Уитфийлд? Мислите ли…
— Естествено няма да кажем на Гордън нищо за това.
— Защото той няма да повярва, затова ли?
— О, той би повярвал! Гордън е способен да повярва, в каквото и да е! Вероятно просто идеята ще му допадне и той ще настоява половин дузина от неговите умни специалисти да обърнат цялата околност с главата надолу. Това страшно би му харесало!
— Което наистина изключва възможността да му кажем — съгласи се Люк.
— Да, страхувам се, че в този случай не можем да му позволим да си поиграе на воля.
Люк я погледна. Понечи да каже нещо, но се отказа. Вместо това погледна часовника си.
— Да — каза Бриджит, — трябва да се връщаме вкъщи.
Тя стана. Внезапно у тях възникна някаква стеснителност, като че неизказаните думи на Люк витаеха из въздуха.
Пътя до имението извървяха в мълчание.
Седма глава
Възможности
Люк седеше в спалнята си. По време на обеда беше издържал разпита на госпожа Анстръдър какви цветя е имал в градината си в Меянгския пролив. След това му беше обяснено какви цветя биха расли добре там. Освен това изслуша по-нататъшни „Сказки за младите хора по въпроса за мен самия“ от лорд Уитфийлд. Сега, слава Богу беше сам.
Взе, лист хартия и написа върху него имена.
Списъкът имаше следният вид:
Доктор Томас.
Господин Абът.
Майор Хортън.
Господин Елсуърти.
Господин Уейк.
Приятелят на Ейми Месарят, хлебарят, свещарят и т.н.
След това взе друг лист хартия и го озаглави „ЖЕРТВИ“.
Под това заглавие написа:
Ейми Гибс — отровена.
Томи Пиърс — блъснат от прозореца.
Хари Картър — бутнат от мостчето (Пиян? Под въздействие на наркотици?)
Доктор Хамбълби — отравяне на кръвта.
Госпожица Пинкертон — прегазена от кола.
Той добави:
Мисис Роуз? Стария Бен?
И след малко:
Госпожа Хортън?
Прегледа още веднъж списъците си, известно време пуши, после отново взе молива.
Доктор Томас. Възможни доказателства срещу него: Определени мотиви в случая с доктор Хамбълби. Начинът на смъртта на последния — подходящ, по-точно — научно отравяне с микроби. Ейми Гибс го е посетила следобеда, преди да умре. Нещо между тях? Изнудване?
Томи Пиърс? Няма сведения за връзка помежду им. Знаел ли е Томи за познанството му с Ейми Гибс?
Хенри Картър? — Няма сведения за връзка с по-горните.
Отсъствал ли е доктор Томас от Уичууд в деня, когато госпожица Пинкертон е отишла в Лондон?
Люк въздъхна и започна нов параграф.
Абът. Възможни доказателства срещу него: (По принцип определено подозрителна личност. По всяка вероятност — предубеждение.) Личността му — жив, общителен и прочие, определено би била подозрителна в роман — там подозрителните винаги се правят на много общителни. Възражение: това не е книга, а действителност.
Мотив за убийството на доктор Хамбълби: Между тях е съществувал определен антагонизъм. Хамбълби се е противопоставил на Абът. Достатъчен мотив за един болен мозък. Противопоставянето би могло лесно да бъде забелязано от госпожица Пинкертон.