Выбрать главу

— Именно заради това може би той е нашият човек.

— Може да бъде всеки — каза Бриджит. — Хлебарят, млекарят, магазинерът, някой фермер, работник по пътищата или който и да е.

— Може наистина да е така, но си мисля, че кръгът определено е по-стеснен.

— Защо?

— Госпожица Пинкертон говореше за особения му поглед, когато измервал с очи следващата жертва. От начина, по който говореше, останах с впечатлението — забележете, това е само впечатление — че човекът, за когото говори, е в социално отношение най-малкото равен с нея. Разбира се, може и да греша.

— Вероятно сте съвсем прав! Тези нюанси в разговора не могат да бъдат представени като черно и бяло, но те са неща, за които обикновено не се греши.

— Знаете ли — каза Люк, — за мен е голямо облекчение, че сега и вие знаете всичко.

— Това вероятно ще ви накара да се поотпуснете, съгласна съм. И навярно бих могла да ви помогна.

— Вашата помощ ще бъде неоценима. Наистина ли смятате да се заемете с това?

— Разбира се.

Той смутено попита:

— Ами лорд Уитфийлд? Мислите ли…

— Естествено няма да кажем на Гордън нищо за това.

— Защото той няма да повярва, затова ли?

— О, той би повярвал! Гордън е способен да повярва, в каквото и да е! Вероятно просто идеята ще му допадне и той ще настоява половин дузина от неговите умни специалисти да обърнат цялата околност с главата надолу. Това страшно би му харесало!

— Което наистина изключва възможността да му кажем — съгласи се Люк.

— Да, страхувам се, че в този случай не можем да му позволим да си поиграе на воля.

Люк я погледна. Понечи да каже нещо, но се отказа. Вместо това погледна часовника си.

— Да — каза Бриджит, — трябва да се връщаме вкъщи.

Тя стана. Внезапно у тях възникна някаква стеснителност, като че неизказаните думи на Люк витаеха из въздуха.

Пътя до имението извървяха в мълчание.

Седма глава

Възможности

Люк седеше в спалнята си. По време на обеда беше издържал разпита на госпожа Анстръдър какви цветя е имал в градината си в Меянгския пролив. След това му беше обяснено какви цветя биха расли добре там. Освен това изслуша по-нататъшни „Сказки за младите хора по въпроса за мен самия“ от лорд Уитфийлд. Сега, слава Богу беше сам.

Взе, лист хартия и написа върху него имена.

Списъкът имаше следният вид:

Доктор Томас.

Господин Абът.

Майор Хортън.

Господин Елсуърти.

Господин Уейк.

Приятелят на Ейми Месарят, хлебарят, свещарят и т.н.

След това взе друг лист хартия и го озаглави „ЖЕРТВИ“.

Под това заглавие написа:

Ейми Гибс — отровена.

Томи Пиърс — блъснат от прозореца.

Хари Картър — бутнат от мостчето (Пиян? Под въздействие на наркотици?)

Доктор Хамбълби — отравяне на кръвта.

Госпожица Пинкертон — прегазена от кола.

Той добави:

Мисис Роуз? Стария Бен?

И след малко:

Госпожа Хортън?

Прегледа още веднъж списъците си, известно време пуши, после отново взе молива.

Доктор Томас. Възможни доказателства срещу него: Определени мотиви в случая с доктор Хамбълби. Начинът на смъртта на последния — подходящ, по-точно — научно отравяне с микроби. Ейми Гибс го е посетила следобеда, преди да умре. Нещо между тях? Изнудване?

Томи Пиърс? Няма сведения за връзка помежду им. Знаел ли е Томи за познанството му с Ейми Гибс?

Хенри Картър? — Няма сведения за връзка с по-горните.

Отсъствал ли е доктор Томас от Уичууд в деня, когато госпожица Пинкертон е отишла в Лондон?

Люк въздъхна и започна нов параграф.

Абът. Възможни доказателства срещу него: (По принцип определено подозрителна личност. По всяка вероятност — предубеждение.) Личността му — жив, общителен и прочие, определено би била подозрителна в роман — там подозрителните винаги се правят на много общителни. Възражение: това не е книга, а действителност.

Мотив за убийството на доктор Хамбълби: Между тях е съществувал определен антагонизъм. Хамбълби се е противопоставил на Абът. Достатъчен мотив за един болен мозък. Противопоставянето би могло лесно да бъде забелязано от госпожица Пинкертон.