Томи Пиърс? Ровил е в книжата на Абът. Намерил ли е нещо, което не е трябвало да вижда?
Хенри Картър? Няма определена връзка.
Ейми Гибс? Не е известна някаква връзка. Боята за шапки е доста подходяща за старомодния Абът.
Бил ли е Абът вън от града в деня, когато е била убита госпожица Пинкертон?
Майор Хортън. Възможни доказателства срещу него: Никакви известни връзки с Ейми Гибс, Томи Пиърс или Картър. А госпожа Хортън? Смъртта й прилича на отравяне с арсеник. Ако е така, другите убийства може да са резултат от нейното изнудване?
Забележка: Томас е бил лекуващ лекар. (Отново подозрение срещу него.)
Господин Елсуърти. Възможни доказателства срещу него: Не е стока — занимава се с черна магия. Може би има темперамент на кръвожаден убиец? Познавал се е с Ейми Гибс. Някаква връзка с Томи Пиърс? Картър? Не се знае нищо. Хамбълби? Може да се е поддал на психическото му състояние. Госпожица Пинкертон? Отсъствал ли е Елсуърти от Уичууд, когато е била убита тя?
Уейк. Възможни доказателства срещу него: Много невероятно. Възможна религиозна мания? Мисия да убива? Непорочните стари свещеници — възможни виновници в книгите, но (както в предишния случай) не и в живота.
Забележка: Томи, Картър, Ейми определено са били все неприятни личности. Да се отстранят по волята на Божията промисъл?
Джоунс. Никакви данни.
Приятелят на Ейми.
Възможни са много причини да убие Ейми, но по принцип не изглежда вероятен извършител.
Останалите?
Не си ги представям.
Той препрочете написаното.
След това разтърси глава и тихо промърмори:
— … което е абсурдно! Колко прекрасно го е казал Евклид!
Той скъса списъците и ги изгори.
После си помисли: „Тази работа далеч не се очертава като много лесна.“
Осма глава
Доктор Томас
Доктор Томас се облегна стола си и прокара пръсти през гъстата си руса коса. Той беше над трийсетте, но човек едва ли би му дал и двайсет години, русата непокорна коса, леко учуденото изражение и розово-бялото лице му придаваха вид на ученик. Въпреки че изглеждаше незрял, той беше поставил диагноза за коляното на Люк, която съвпадаше с тази, поставена седмица по-рано от прочут специалист от Харли Стрийт.
— Благодаря — каза Люк. — Е, обнадежден съм от мнението ви, че лечението ще помогне. Не искам да се превърна в инвалид на моята възраст.
Доктор Томас се засмя по момчешки.
— О, не мисля, че има такава опасност, господин Фицуилям.
— Е, поне ме успокоихте — каза Люк. — Канех се да отида при някой голям специалист, но сега съм сигурен, че не е необходимо.
Лекарят се засмя отново.
— Защо, вървете, ако това ще ви накара да се чувствате по-спокоен. В края на краищата винаги е полезно да се знае мнението на специалист.
— Не, не, напълно ви се доверявам.
— Откровено казано, проблемът ви не е никак сложен. Ако ме послушате, сигурен съм, че всичко ще се размине.
— Безкрайно много ме успокоихте, докторе. Бях си въобразил, че имам артрит и че няма да мога да се помръдна.
Доктор Томас поклати глава с леко самодоволна усмивка.
Люк каза бързо:
— Хората се влияят доста от думите на лекаря. Надявам се, че ще го потвърдите. Често си мисля, че един лекар трябва да се чувства като племенен магьосник или поне да изглежда такъв на повечето от пациентите си.
— Наистина, доверието играе значителна роля при лечението.
— Знам. „Лекарят каза така“ винаги се произнася със страхопочитание.
Доктор Томас повдигна рамене:
— Ако пациентите ни знаеха… — промърмори насмешливо. После каза: — Вие пишете книга върху магьосничеството, нали, господин Фицуилям?
— А, това пък откъде знаете? — възкликна Люк, може би с малко престорена изненада.
Доктор Томас изглеждаше развеселен.
— Драги господине, в градче като нашето новините се разнасят много бързо. Иначе имаме толкова малко теми за разговор.
— И сигурно фактите са доста преувеличени. Няма да се учудя, ако чуете, че съм викал местните духове и се стремя да надмина Ендорската вещица.