— Има доста такива хора — дилетанти, позьори — но обикновено са съвсем безобидни.
— Да. Но мисля, че може да има нещо повече от това. Има такива неприятни ръце.
— Забелязали сте това? Странно, аз също!
— Не са просто бели, а зеленикави.
— Наистина правят такова впечатление. И все пак не може да се обвини човек, че е убиец само заради цвета на ръцете му.
— О, разбира се, трябват доказателства.
— Доказателства — изръмжа Люк. — Точно те напълно липсват. Човекът е прекалено предпазлив. Предпазлив убиец! Предпазлив луд!
— Опитвах се да помогна — каза Бриджит.
— Искате да кажете — с Елсуърти?
— Да. Помислих си, че ще мога да се справя по-добре от вас. Открих нещо.
— Разкажете ми.
— Ами, изглежда, той е член на малка групичка — банда неприятни типове. Идват от време на време тук и празнуват.
— Имате предвид това, което наричат „безименни оргии“?
— Не зная дали са безименни, но със сигурност са оргии. Всъщност всичко това звучи доста глупаво и по детински.
— Предполагам, че те обожествяват дявола и играят непристойни танци.
— Нещо от този род. Очевидно това ги възбужда.
— И аз мога да допринеса нещо към това — каза Люк. — Томи Пиърс е участвал в една от техните церемонии. Бил е нещо като помощник, облечен с червено расо.
— Значи той е знаел за тях?
— Да. И може би това обяснява смъртта му.
— Искате да кажете, че се е разприказвал?
— Да, или пък може да се е опитал да ги изнудва.
Бриджит каза замислено:
— Знам, че всичко това звучи нереално, но когато се отнася до Елсуърти, на мен не ми изглежда толкова фантастично.
— Съгласен съм, че е така. С него някои нелепи и нереални неща стават възможни.
— Установихме връзка между него и две от жертвите — каза Бриджит. — Томи Пиърс и Ейми Гибс.
— А къде е мястото на кръчмаря и Хамбълби?
— За момента те не влизат в сметката.
— За кръчмаря съм съгласен. Но мога да си представя защо е бил отстранен Хамбълби. Той беше лекар и може да се е досещал за ненормалното състояние на Елсуърти.
— Да, това е възможно.
Бриджит изведнъж се разсмя:
— Изиграх ролята си доста добре тази сутрин. Изглежда, психическите ми възможности са големи, а когато казах как една от моите прапрабаби едва се е отървала да не я изгорят като вещица, акциите ми рязко се покачиха. Почти съм сигурна, че ще ме поканят да участвам в оргиите при следващото им събиране, в тези сатанински игри, каквито и да са те.
Люк каза:
— Бриджит, за бога, внимавайте много. — Тя го погледна изненадано. Той стана. — Преди малко срещнах дъщерята на Хамбълби. Говорихме за госпожица Пинкертон. И момичето на Хамбълби каза, че тя се е тревожела за вас.
Бриджит, която също се надигаше, замръзна на място.
— Какво? Госпожица Пинкертон се е тревожела за мен ли?
— Каза го Роуз Хамбълби.
— Роуз Хамбълби го е казала?
— Да.
— Каза ли още нещо?
— Нищо повече.
— Сигурен ли сте?
— Съвсем сигурен.
Настъпи мълчание, после Бриджит каза:
— Да, разбирам.
— Госпожица Пинкертон се е безпокояла за Хамбълби и той е умрял. Сега чувам, че се е тревожела и за вас…
Бриджит се изсмя. Тя се изправи и разтърси глава така, че дългата й черна коса се развя.
— Не се безпокойте — каза. — Дяволът се грижи за своите.
Единайсета глава
Домашният живот на майор Хортън
Люк се облегна на стола си от другата страна на бюрото на управителя на банката.
— Е, това ми се струва съвсем задоволително — каза. — Боя се, че отнех доста от времето ви.
Господин Джоунс махна пренебрежително с ръка. Неговото дребно, мургаво и закръглено лице имаше щастливо изражение.
— Моля ви, господин Фицуилям. Знаете ли, това тук е много спокойно място. Винаги се радваме да видим външен човек.
— Мястото е очарователно — каза Люк. — Пълно със суеверия.
Джоунс въздъхна и каза, че за изкореняване на суеверията е необходимо хората да се възпитават дълги години. Люк отбеляза, че според него в наши дни прекалено се надценява ролята на образованието и възпитанието, а Джоунс беше леко изумен от подобно изявление.