— Лорд Уитфийлд — каза той — е всепризнат благодетел тук. Той съзнава колко пречат несгодите, от които сам е страдал като момче, и е убеден, че днешните младежи трябва да имат по-добри възможности.
— Ранните несгоди не са му попречили да натрупа голямо състояние — каза Люк.
— Не, трябва да е имал способности, големи способности.
— Или късмет — отбеляза Люк.
Господин Джоунс придоби още по-изумен вид.
— Щастието е важно нещо — изтъкна Люк. — Да вземем например един убиец. Защо успява късметлията убиец да се изплъзне? Способност ли е това? Или е късмет?
Джоунс допусна, че навярно е късмет.
Люк продължи:
— Да вземем тогава човек като Картър, съдържателя на една от тукашните кръчми. Сигурно се е напивал шест вечери в седмицата, но една нощ отива и пада от мостчето в реката. Отново късмет.
— Добър за някои — отбеляза управителят на банката.
— Какво искате да кажете?
— Добър късмет за жена му и за дъщеря му.
— О, да, разбира се.
Един чиновник почука и влезе, носейки някакви книжа. Люк положи два подписа и получи чекова книжка. После стана.
— Е, радвам се, че уредихме това. Имах малко късмет на конните състезания тази година. А вие?
Джоунс заяви с усмивка, че не е от хората, които залагат. Той добави, че госпожа Джоунс имала много здрави възгледи по въпроса за конните надбягвания.
— Тогава предполагам, че не ходите на конните състезания.
— Не, наистина.
— А някой от тукашните хора не ходи ли?
— Майор Хортън ходи. Той е доста запален по състезанията. И господин Абът обикновено си взема почивен ден. Само че не позна победителя.
— Не мисля, че този път позналите бяха много — отговори Люк и след като си казаха „довиждане“, си тръгна.
Когато излезе от банката, запали цигара. Като оставеше настрани теорията за най-малко вероятния извършител, не виждаше друга причина господин Джоунс да остане в списъка на заподозрените. Управителят на банката не показа интересни реакции на въпросите на Люк. Изглеждаше съвсем невъзможно човек да си го представи като убиец. Още повече, че не беше отсъствал в деня на състезанието. Все пак посещението на Люк не беше напразно — беше научил две малки, но полезни неща. И двамата — майор Хортън и господин Абът, адвокатът, — не са били в Уичууд в деня на конните състезания. Следователно всеки от тях би могъл да бъде в Лондон по времето, когато госпожица Пинкертон е била прегазена от кола.
Макар да не подозираше доктор Томас, той си даде сметка, че би бил по-доволен, ако знаеше със сигурност, че точно на този ден лекарят е бил в Уичууд, зает с професионалната си работа. Отбеляза си наум да провери това.
След това идваше Елсуърти. Бил ли е Елсуърти в Уичууд в деня на конните състезания? Ако е бил, съмнението, че той е убиецът, съответно отслабваше. Макар че, помисли си, е възможно смъртта на госпожица Пинкертон да е била наистина нещастен случай, за какъвто официално беше смятана.
Но тази теория не беше приемлива. Смъртта й беше прекалено навременна за някого.
Люк влезе в колата си, която стоеше до завоя, и я закара до гаража на Пипуел, на другия край на главната улица.
Имаше проблеми по колата, за които искаше да се консултира с някого. Един млад механик с приятен вид и покрито с лунички лице го изслуша внимателно. Двамата мъже отвориха капака и подеха технически разисквания.
Един глас извика:
— Джим, ела тук за минута.
Луничавият механик се подчини. Джим Харви, точно така. Джим Харви, приятелят на Ейми Гибс. Не след дълго той се върна, извини се и те подновиха техническия си разговор. Люк се съгласи да остави колата си тук.
Тъкмо когато се канеше да тръгне, той попита между другото:
— Как е тази година — имали ли сте някакъв успех на конните състезания?
— Не, сър. Заложих на Кларигоулд.
— Едва ли много хора са заложили на Жужу II.
— Сигурно е така, сър. Не вярвам в някой от вестниците да са му давали шанс дори като аутсайдер.
Люк тръсна глава.
— Конните състезания са несигурна игра. Били ли сте на състезанията в Дерби?
— Не, сър, но бих искал да ги видя. Помолих за един ден отпуск тази година — имаше евтини билети до града и до хиподрума в Епсъм, но шефът не поиска и да чуе за това. Всъщност не ни достига работна ръка и през този ден имах много работа.