Той се беше съвзел.
— Не е ли това още едно клише? — учтиво попита.
— Във всеки случай е вярно — отвърна тя.
— Не е вярно. Бях напълно прав!
— Глупости!
Люк я погледна. Странна бледност беше покрила лицето му — като на човек, който изпитва силна физическа болка. Той каза:
— Имам право. Имам правото да се грижа за вас — как казахте преди малко? — така да се грижа, та чак да ме боли!
Тя се отдръпна и понечи да каже нещо:
— Вие…
Но Люк не я остави да довърши:
— Да, смешно е, нали? Нещо, което би трябвало да ви накара да се посмеете от сърце! Дойдох тук да върша сериозна работа, а вие се появихте и — как да го кажа — ме омагьосахте! Почувствах го точно така. Преди малко споменахте вълшебните приказки. Аз съм се превърнал в герой от тях! Омагьосан съм. Имам чувството, че ако ме посочите с пръст и кажете: „Превърни се в жаба!“, в следващия момент ще заподскачам с изпъкнали очи. — Той пристъпи напред. — Влюбен съм във вас, Бриджит Конуей. И щом съм влюбен, не можете да очаквате да се радвам, когато виждам, че ще се омъжите за този надут, дребен лорд, който се ядосва, когато не печели на тенис.
— И какво предлагате да направя?
— Предлагам вместо това да се омъжите за мен. Но несъмнено това предложение ще предизвика само весел смях.
— Смехът положително е гръмогласен.
— Точно така. Е, сега сме с открити карти. Да се върнем ли на тенискорта? Може би този път ще ми намерите партньор, който може да играе за победа.
— Май и вие — ласкаво каза тя — не обичате да губите като Гордън.
Люк внезапно я хвана за раменете.
— Имате дяволски език, Бриджит.
— Страхувам се, че всъщност не ме харесвате, Люк, колкото и силна да е страстта ви.
— Въобще не мисля, че ви харесвам.
Наблюдавайки изражението му, Бриджит каза:
— Имали сте намерение да се ожените и да се устроите, когато се върнете у дома, нали?
— Да.
— Но не за някоя като мен?
— Никога не съм мислил за жена, която поне малко да е като вас.
— Естествено, че не. Аз познавам вашия тип жена. И то добре.
— Толкова сте интелигентна, драга Бриджит.
— Симпатично момиче, чисто английски тип, привързано към провинциалния живот и отнасящо се добре с кучетата… Може би сте си я представяли с пола от туид, разбъркваща с върха на обувката си голям огън на открито.
— Картината ми изглежда доста привлекателна.
— Сигурна съм, че ви харесва. Да се връщаме ли на корта? Можете да играете с Роуз Хамбълби. Тя е толкова добра, че спечелването на играта ви е в кърпа вързано.
— Тъй като съм старомоден, ще оставя на вас решаващата дума.
Отново настъпи мълчание. После Люк бавно свали ръцете си от раменете й. Двамата стояха смутени и объркани, като че нещо недоизказано беше останало между тях.
След това Бриджит рязко се обърна и тръгна към корта. Следващият сет тъкмо привършваше. Роуз запротестира срещу предложението да играе още веднъж без почивка.
— Играх вече два сета един след друг.
Бриджит все пак настоя:
— Аз се чувствам изморена. Не искам да играя. Играйте с господин Фицуилям срещу госпожица Джоунс и майор Хортън.
Роуз обаче не се съгласи и в края на краищата бяха съставени две мъжки двойки. После сервираха чай.
Лорд Уитфийлд разговаряше с доктор Томас, описвайки подробно и с голямо самоизтъкване неотдавнашното си посещение в изследователските лаборатории „Уелерман Крайц“.
— Исках да вникна сам в най-новите насоки на научните открития — обясняваше той сериозно. — Чувствам се отговорен за това, което се печата в моите вестници. При мен това е много силно усещане. Живеем в епохата на науката. Науката трябва се направи леснодостъпна за масите.
— По всяка вероятност наука в малки количества може да се окаже опасно нещо — изрече доктор Томас, като леко повдигна рамене.
— Науката — в дома на всеки. Към това трябва да се стремим — каза лорд Уитфийлд. — Научно ориентираният…
— Ориентиран само в рамките на своите епруветки — със сериозен глас произнесе Бриджит.
— Бях впечатлен — продължаваше лордът. — Самият Уелерман ме разведе навсякъде, разбира се. Аз го помолих да ме остави с някой подчинен, но той настояваше.
— Естествено — каза Люк.
Лорд Уитфийлд го погледна с благодарност.