— Какво искате да кажете с това „при тези обстоятелства“?
— Ами мисля за Джим и за господина от антикварния магазин.
Люк кимна замислено. Тя продължи:
— Госпожица Уейнфлийт е много мила дама, но е твърде капризна по отношение на почистването на сребърните и месинговите прибори, бърсането на праха и тупането на дюшеците. Ейми сигурно не би понесла тази дребнавост, ако не си е намирала компенсации в нещо друго.
— Мога да си представя — каза Люк сухо.
Той отново премисляше нещата. Не виждаше смисъл от по-нататъшни въпроси. Беше почти сигурен, че е измъкнал всичко, което госпожа Чърч знае. Реши да направи последен опит:
— Предполагам, че се досещате защо ви задавам всички тези въпроси. Обстоятелствата около смъртта на Ейми са доста неясни. Не ни задоволява напълно заключението, че това е било нещастен случай. А ако не е, можете да се досетите какво е било.
Жената изрече с известно страхливо облекчение:
— Престъпление!
— Точно така. Е, ако предположим, че племенницата ви е мъртва вследствие на престъпление, кой според вас би могъл да е виновен за смъртта й?
Тя изтри ръце в престилката си.
— Сигурно ще има награда за насочване на полицията по правилна следа? — попита многозначително.
— Може и да има — отговори Люк.
— Не бих искала да кажа нещо определено — жената облиза тънките си устни, — но господинът от антикварния магазин е странен тип. Спомняте ли си случая с Кастър, сър, и онова бедно момиче, дето го намериха на парчета в бунгалото на Кастър край морето. По-късно имаше още пет или шест нещастни момичета, които си изпатиха по същия начин. Може би и господин Елсуърти е като онзи тип Кастър?
— Значи това е вашето предположение, така ли?
— Че не може ли да е така, сър?
Люк се съгласи, че би могло. После каза:
— Отсъстваше ли Елсуърти от града през следобеда на конните състезания? Това е много важно.
Госпожа Чърч се ококори.
— Денят на конните състезания?
— Да, в сряда, преди две седмици.
— Наистина не мога да кажа. Той обикновено заминава в сряда, понякога ходи в града. Нали знаете, че в сряда магазините затварят по-рано.
— О, значи затварят по-рано! — изненада се Люк.
Той се сбогува с госпожа Чърч, без да обръща внимание на намеците й, че времето й е ценно и че има право на парично обезщетение. Тази жена определено му беше неприятна. Въпреки това разговорът му с нея, макар и да не хвърли светлина върху нещата, беше донесъл някои нови предположения.
Той се зае да обмисли всичко внимателно.
Да, в крайна сметка нещата се свеждаха до четирима души. Томас, Абът, Хортън и Елсуърти. Отношението на госпожица Уейнфлийт като че ли потвърждаваше това.
Нейното мъчително нежелание да спомене каквото и да е име. Несъмнено това означаваше, че въпросната личност е с определено положение в Уичууд, някой, на когото един, макар и лек намек би могъл да навреди. Връзваше се също така и с решимостта на госпожица Пинкертон да отнесе съмненията си до по-горна инстанция — местната полиция не би приела сериозно нейната история.
Нещата явно не опираха до обикновени хора като месаря, хлебаря и прочие. Не ставаше дума и за един прост автомеханик. Следователно обвинение срещу въпросната личност би представлявало, от една страна, фантастичен, а, от друга — изключително сериозен въпрос.
Имаше четирима възможни кандидати. Сега той трябваше внимателно да обмисли уликите срещу всеки от тях и да вземе решение.
Първо трябваше да изясни нежеланието на госпожица Уейнфлийт да говори. Тя имаше вид на съвестен човек. Смяташе, че знае кого е подозирала госпожица Пинкертон, но както бе казала, това било само догадка. Възможно било да греши. Кого имаше предвид тя? Явно се притесняваше да не би едно обвинение от нейна страна да навреди на невинен човек. Следователно заподозряната личност трябва да беше с високо обществено положение, ползваща се с уважение в града.
Което автоматично изключваше Елсуърти. На практика той беше външен човек в Уичууд и се ползваше с лошо име тук. Люк не допускаше, че ако госпожица Уейнфлийт е имала предвид Елсуърти, то тя щеше да прояви същите скрупули както сега. Следователно, ако се вземеха предвид съображенията й, Елсуърти беше вън от играта.
А сега останалите. Люк беше на мнение, че майор Хортън също можеше да бъде елиминиран. Госпожица Уейнфлийт енергично бе отхвърлила предположението, че той може да е отровил съпругата си. Ако го подозираше в следващи престъпления, то тя едва ли би била толкова уверена в невинността му относно смъртта на госпожа Хортън.