А сега — Томас. Какво имаме за Томас? След първия си разговор с него аз го заличих от списъка — приятен и симпатичен човек. Но всичко около този убиец (освен ако не правя някаква чудовищна грешка) говори именно за това — че той е приятен и симпатичен човек. Последният човек, който може да бъде заподозрян в убийство! А доктор Томас има точно такъв вид.
Сега да проследим жертвите отново. Защо доктор Томас е убил Ейми Гибс? Е, наистина изглежда напълно невероятно той да го е сторил! Но тя е ходила при него в онзи ден и той й е дал шишенце със сироп за кашлица. Ами ако това е било оксалова киселина? Това би било много просто и същевременно хитро! Кой е бил повикан, когато са я намерили отровена — Хамбълби или Томас? Ако е бил Томас, той може да е пристигнал с шишенце боя за шапки, да го е поставил незабелязано върху масичката, а после най-спокойно да е взел за анализ и двете шишенца! Или нещо такова. Не е невъзможно, стига човек да е достатъчно хладнокръвен.
Томи Пиърс? Отново не виждам мотив. Това е най-трудното при доктор Томас — мотивът. Същото е и с Картър. Защо доктор Томас ще иска да премахне Картър? Може да се допусне единствено, че Ейми, Томи и кръчмарят са знаели нещо изобличаващо за доктор Томас. А! Ами ако това нещо е било смъртта на госпожа Хортън? Доктор Томас се е грижел за нея и тя умира след внезапно влошаване на състоянието й. Той спокойно би могъл да го направи. А да не забравяме, че Ейми Гибс е била по това време в този дом. Това поне обяснява нейната смърт. За Томи Пиърс се знае със сигурност, че си е пъхал носа навсякъде. Може да е подочул нещичко. Не мога обаче да вкарам Картър в картината. Ейми Гибс може да му е казала нещо. Той може да го е повторил, когато е бил пиян, и тогава Томас решава да премахне и него. Всичко това, разбира се, са само предположения. Но какво друго може да се направи?
А сега — Хамбълби! Това вече е едно съвсем обяснимо убийство. Достатъчен мотив и идеално средство! Кой друг, ако не доктор Томас е могъл да уреди на колегата си отравяне на кръвта. Можел е да инфектира повторно раната всеки път, когато го е превързвал. Защо и другите убийства не бяха така ясни?
Госпожица Пинкертон? Този случай е по-труден, но има един неоспорим факт. Доктор Томас не е бил в Уичууд част от деня. Той каза, че бил на раждане. Възможно е. Но си остава фактът, че е бил извън Уичууд, при това с кола.
Има ли още нещо? Да, има — онзи поглед, с който ме изпрати онзи ден. Надменен и снизходителен, като освен това се усмихваше като човек, който току-що те е пратил за зелен хайвер и много добре го съзнава.“
Люк въздъхна, поклати глава и продължи да размишлява.
„Абът? И той е подходящ. Нормален, заможен, уважаван, последният човек, когото можеш да заподозреш. Същевременно е и много самоуверен, а убийците обикновено са такива! Винаги си мислят, че ще се измъкнат. Ейми Гибс е ходила веднъж при него. Защо? Каква е била причината? Търсила е адвокатски съвет? Защо? Или по личен въпрос? Какво е било онова «писмо от дама», което Томи е видял? Дали е било от Ейми Гибс? Или е било от госпожа Хортън, а Ейми Гибс го е прибрала? Коя друга жена би писала на адвоката нещо толкова лично, че той да се вбеси, когато Томи го вижда? Какво още може да се изнамери за Ейми Гибс? Боята за шапки? Да, това е съвсем в старомоден стил, а мъже като Абът са много консервативни по отношение на жените. Томи Пиърс? Очевидно — заради писмото (явно е било много уличаващо писмо!). Картър? Ако е имало нещо около дъщерята на Картър, Абът в никакъв случай е нямало да допусне скандал — един долнопробен грубиян като Картър да заплашва него! Да заплашва човека, който вече има две убийства зад гърба си! Без господин Картър! Тъмна нощ и умело насочено бутане. Като че ли наистина да се убива е лесно.
Правилно ли преценявам Абът? Струва ми се, че да. Лош поглед в очите на една старица. Тя си мисли разни неща за него… След това — скарване с Хамбълби. Старият Хамбълби се осмелява да застане срещу Абът, умния адвокат, убиеца. Старият глупак дори и не е подозирал какво го очаква. Получава си заслуженото! Той ще се изпречва на пътя ми!
А после — какво? Обръща се и среща погледа на Лавиния Пинкертон. И тогава очите му го издават — в тях проличава вина. Той, който е мислел, че е неуловим, определено поражда подозрение. Госпожица Пинкертон е узнала неговата тайна… Тя знае какво е извършил… Да, но тя няма доказателства. Ами ако тръгне да ги търси? Ако започне да говори… Ако… Той е прекрасен познавач на човешкия характер. Предугажда какво би направила тя в крайна сметка. Ако отиде с тази история в Скотланд Ярд, там може и да й повярват, може да започнат разследване. Трябва да се направи нещо, непременно. Има ли Абът кола или е наел автомобил в Лондон? Във всеки случай не е бил в Уичууд в деня на надбягванията…“