Люк спря за момент. Той толкова се бе увлякъл в заподозрените, че му беше трудно да ги отличи един от друг. Трябваше да измине поне минута, преди да се съвземе, за да може да си представи майор Хортън като убиец.
„Хортън убива жена си. Да започнем с това! Бил е достатъчно провокиран, освен това смъртта й му носи големи облаги. За да мине всичко успешно, е трябвало да се покаже като всеотдаен съпруг. Трябва да поддържа тази илюзия и сега. Понякога обаче той като че ли попрекалява.
Чудесно, едно убийство вече е налице. Кой е следващият? Ейми Гибс. Да, напълно вероятна жертва. Ейми е била в дома му. Може да е видяла нещо — например майорът да дава на жена си чаша бульон или каша? Може да е осъзнала много по-късно смисъла на това, което вижда. Изпълнението с боята за шапки е нещо, за което майорът — един човек с подчертано мъжки разбирания и малко познания относно женския характер — би се сетил съвсем естествено.
Значи Ейми Гибс е обяснена.
Пияният Картър? Както в предишния случай — Ейми му е казала нещо. Още едно изяснено убийство.
А сега Томи Пиърс. Трябва да се опрем на неговото нездраво любопитство. Предполагам, че писмото в кантората на Абът не е било оплакване от страна на госпожа Хортън, че мъжът й се опитва да я отрови? Твърде смело предположение, но пък не може да се изключи. Както и да е — майорът осъзнава факта, че Томи представлява опасност и така момчето се преселва в отвъдното при Ейми и Картър. Всичко изглежда наред. Лесно е да се убива? Божичко, ами да!
А сега идваме до нещо доста трудно. Хамбълби! Мотив? Твърде неясен. Първоначално той се е грижел за госпожа Хортън. Дали болестта го е озадачила, или пък Хортън е повлиял на жена си да прибегне до услугите на по-младия и малко подозиращ лекар? Но ако е така, тогава какво е превърнало Хамбълби в опасност, при това много по-късно? Наистина изглежда доста трудно… Освен това и тази негова смърт от инфекция. Няма връзка с майора.
Госпожица Пинкертон? Напълно възможно. Той има кола — видях я. И същия ден не е бил в Уичууд — твърди, че бил на конните надбягвания. Може да е вярно. Дали Хортън е хладнокръвен убиец? Дали? О, ако можех да го узная…“
Люк се втренчи пред себе си. Челото му бе смръщено от напрежение.
„Един от тях е… Не мисля, че е Елсуърти — но може пък да е и той! На него му приляга най-много! За Томас почти е изключено — стига да не беше това отравяне на кръвта! Смъртта на Хамбълби определено сочи към убиец с медицински познания. Би могъл да е Абът — срещу него няма толкова улики, колкото срещу останалите, но някак си го виждам в тази роля… Да, той подхожда много повече от другите. А може да е и Хортън. Тормозен от жена си в продължение на години, постоянно унижаван — да, може да е и той! Само че госпожица Уейнфлийт не смята така, а тя никак не е глупава — познава градчето и хората тук…
Кого от двамата подозира тя — Абът или Томас? Трябва да е един от двамата… Ако я притисна направо с въпроса: «Кой от двамата?», може би ще измъкна отговор от нея…
Но дори и тогава тя може да греши. Няма начин да го докаже — както например можеше да го докаже госпожица Пинкертон. Трябват ми още доказателства. Ако има още един случай, поне още един, тогава ще знам…“
Изведнъж той се сепна.
— Боже Господи! — промълви той едва чуто. — Ами аз май прося за ново убийство…
Петнайсета глава
Непристойното поведение на един шофьор
В бара „Севън Старс“ Люк изпи халба бира, чувствайки се до известна степен смутен. Погледите на половин дузина местни жители следяха и най-малкото му движение, а разговорът беше замрял още с влизането му. Люк опита с няколко забележки от всеобщ интерес като реколтата, времето и футболните състезания, но на нито една не получи отговор.
Беше принуден да се ограничи с ухажване. Приятното момиче на бара с черна коса и червени бузи, както правилно предположи, се оказа госпожица Люси Картър.
Закачките му бяха приети благосклонно. Момичето се изкикоти и му каза:
— Ех, че сте и вие! Сигурна съм, че в действителност не мислите нищо такова!… Това са само приказки!