След като не виждаше никакъв смисъл да остава повече в заведението, Люк излезе. Тръгна по пътеката край реката към мястото, където се намираше мостчето. Тъкмо спря да го погледне, когато чу зад гърба си потреперващ глас:
— Точно така, сър, това е мястото, дето старият Хари се прекатури.
Люк се обърна и видя един от доскорошните си „събеседници“ в кръчмата — човек, който изобщо не бе реагирал на опитите за разговор относно реколтата, времето и футбола. Очевидно сега му доставяше удоволствие да играе ролята на гид в областта на злокобното.
— Паднал е в калта — допълни старият селянин. — Право в калта и се забил с главата надолу.
— Чудна работа. Как пък ще падне оттук? — попита Люк.
— Бил е пиян, пиян е бил — увери го човекът не без удоволствие.
— Да, но сигурно и друг път е минавал оттук пиян.
— Почти всяка вечер. Нямаше вечер, дето Хари да не е сръбнал.
— Може би някой го е блъснал — предположи Люк, без да издава интереса си.
— Може, може — съгласи се селякът. — Ама не виждам кой ще го направи.
— Може да е имал неприятели. Бил е доста груб, когато си е пийнел, нали?
— О, тогава ги приказваше едни! Хич не си мереше думите този Хари, ще знаете. Но никой няма да тръгне да блъска пиян човек.
Люк не се опита да му възрази. Очевидно тук да се възползваш от състоянието на човек, който се намира под въздействието на алкохола, се смяташе за сериозно нарушение на добрия тон. Селянинът изглеждаше изумен само при мисълта за това.
— Да — каза Люк, — тъжна работа.
— Не е толкова тъжна за госпожата му — възрази старецът. — Да си призная, тя и Люси нямат за какво толкова да тъжат.
— Може да има и други, които да са доволни от това.
Отговорът беше уклончив.
— Може — каза той. — Но той не е искал да навреди на никого.
След този епитаф за покойния господин Картър те се разделиха.
Люк се насочи към старата сграда на библиотеката и музея. Библиотеката се помещаваше в двете предни стаи. Той мина в задната част на къщата през врата, на която висеше табелката „Музей“. Там започна да обикаля шкафовете, разглеждайки не особено вълнуващите експонати. Керамика от римската епоха и монети. Малко интересни неща от Южните морета, малайско украшение за глава. Разни индуски божества, „подарени от майор Хортън“, голям и злобно гледащ Буда и една витринка със съмнителни египетски мъниста.
Люк излезе отново в преддверието. Наоколо нямаше никого. Той спокойно тръгна нагоре по стълбите. Горе имаше една стая, пълна със списания и разни документи, и друга, в която имаше научнопопулярни издания.
Качи се на следващия етаж. Там имаше стаи, пълни с вещи, които определи като вехтории. Препарирани птици, извадени от музея заради нанесените от молците сериозни поражения, купчини разпокъсани списания и една стая, чиито рафтове бяха претъпкани с остаряла художествена литература и детски книжки.
Той се приближи до прозореца. Тук трябваше да е седял Томи Пиърс, подсвирквайки си по всяка вероятност и енергично потърквайки от време на време стъклото, когато е чул, че се задава някой.
Някой е влязъл. Томи е искал да покаже усърдие, издаден наполовина извън прозореца. После този някой се е приближил до него и внезапно го е блъснал силно.
Люк тръгна към вратата. Слезе по стълбите и постоя в преддверието. Никой не го беше забелязал да влиза. Никой не го беше видял да се качва по стълбите.
„Всеки би могъл да го направи — каза си той. — Най-лесната работа на света.“
В този момент чу стъпки откъм библиотеката. Тъй като не беше направил нищо и нямаше от какво да се бои, можеше да остане на мястото си. Ако пък не искаше да го видят, колко лесно беше да се вмъкне в стаите на музея!
От библиотеката излезе госпожица Уейнфлийт с няколко книги под мишница. Тя надяваше ръкавиците си в движение. Изглеждаше щастлива и заета. Когато го видя, лицето й светна и тя възкликна:
— О, господин Фицуилям, музея ли разглеждахте? Боя се, че всъщност няма кой знае какво. Лорд Уитфийлд обеща да ни намери някои наистина интересни експонати.
— Наистина ли?
— Да, знаете ли, нещо съвременно. Като това, което имат в Музея на науката и техниката в Лондон. Той има предвид модел на аероплан, локомотив и някои химически неща.
— Това може би ще освежи експозицията.
— Да, не мисля, че един музей трябва да е свързан само с миналото, нали?