— Няма да търпя това антирелигиозно идолопоклонничество точно тук! Ще го разоблича в рубриката „Скандали“. — Той помълча, след това каза: — Напомни ми да напиша бележка за това и да насоча Сидли към тях. Утре сутринта трябва да отида в града.
— Кампанията на лорд Уитфийлд срещу магьосничеството — насмешливо изрече Бриджит. — Средновековни суеверия процъфтяват в тихо провинциално градче.
Лорд Уитфийлд я погледна озадачено, намръщи се, после се обърна и тръгна към къщата.
Люк каза весело:
— Трябва да вършите работата си по-добре, Бриджит.
— Какво искате да кажете?
— Ще е жалко, ако загубите работата си. Онези хиляди още не са ваши. Нито диамантите и перлите. Ако бях на ваше място, бих демонстрирал саркастичните си дарби едва след брачната церемония.
Тя го изгледа студено.
— Толкова сте внимателен, драги Люк. Много мило от ваша страна, че вземате толкова присърце моето бъдеще.
— Добротата и внимателното отношение винаги са били силните страни на характера ми.
— Не бях забелязала.
— Така ли? Изненадвате ме.
Бриджит подръпна листата на едно пълзящо растение и попита:
— Какво правихте днес?
— Обичайната игра на детектив.
— Някакви резултати?
— И да, и не, както казват политиците. Между впрочем, имате ли някакви инструменти вкъщи?
— Мисля, че да. Какви инструменти?
— О, няма значение, стига да са удобни за работа. Нали може да им хвърля едно око?
След десетина минути Люк беше направил избора си.
— Това комплектче ще свърши добра работа — каза той, потупвайки джоба, в който ги беше пъхнал.
— Да не мислите да насилвате брави и да се вмъквате неканен?
— Може би.
— Много сте сдържан по този въпрос.
— Е, в края на краищата проблемите постоянно нарастват. В дяволски трудна позиция съм. Предполагам, че след малкото ни скарване в събота трябва да се измитам оттук.
— Би трябвало, ако искате да се държите като истински джентълмен.
— Но тъй като съм убеден, че съм на път да попадна по следата на убиеца-маниак, аз съм принуден да остана. Ако можете да измислите някаква убедителна причина, за да се махна оттук и да се настаня в „Белс и Мотли“, кажете я.
Бриджит поклати глава.
— Това не е осъществимо, след като сте ми братовчед. Освен това хотелчето е заето от приятелите на господин Елсуърти. Там има само три стаи.
— Следователно съм принуден да остана, колкото и да ви е неприятно.
Тя му се усмихна мило.
— Съвсем не. Винаги мога да окача още един-два скалпа на пояса си.
— Да — каза Люк одобрително, — особено хаплива забележка. Това, на което се възхищавам във вас, Бриджит, е, че практически сте лишена от всякаква доброта. Е, добре. Отхвърленият влюбен отива да се преоблече за вечеря.
Вечерта мина спокойно. Люк спечели одобрението на лорд Уитфийлд още по-сигурно отпреди с привидно дълбокия интерес, с който слушаше вечерната му реч.
Когато влязоха в гостната, Бриджит каза:
— Нещо много се забавихте този път, господа.
Люк отговори:
— Лорд Уитфийлд говори толкова интересно, че времето мина неусетно. Разказа ми как е основал първия си вестник.
Госпожа Анстръдър каза:
— Тези нови малки плодни дръвчета в саксии са просто чудесни, струва ми се. Трябва да ги сложите около терасата, Гордън.
След което разговорът пое по нормалното си русло.
Люк се оттегли рано, но не си легна. Имаше други планове.
Тъкмо биеше дванайсет часа, когато той слезе безшумно по стълбите, мина през библиотеката и излезе през прозореца.
Все още духаше силен вятър. По небето се гонеха облаци, така че тъмнината се сменяше с ясна лунна светлина.
Люк се придвижи до магазина на Елсуърти. Искаше да извърши едно малко разследване. Беше почти сигурен, че специално на тази дата Елсуърти и приятелите му ще бъдат навън. „Най-дългият ден на лятото, — мислеше си Люк — сигурно ще бъде отбелязан с някаква церемония. Докато тя трае, ще имам добра възможност да претърся дома на Елсуърти.“
Прескочи няколко стени, излезе откъм задната страна на къщата, извади инструментите от джоба си и избра необходимия. Най-податлив се оказа прозорецът на килера. Няколко минути по-късно той беше избутал дръжката, вдигнал резето и успя без усилие да се прехвърли вътре.