— Наистина ви липсва метла, Бриджит. Точно такава ви видях за пръв път. — Погледа я още малко и каза: — Вие сте жестоко дяволче. — Въздъхна и отново я наметна с плаща. — Ето, загърнете се. Хайде да си вървим.
— Почакайте!
— Защо?
Тя се приближи плътно до него. Заговори с нисък, задъхан глас:
— Защото искам да ви кажа нещо. Донякъде това е причината да ви чакам тук. Искам да ви го кажа сега, преди да влезем вътре в имението, което е на Гордън.
— Е?
Тя се засмя горчиво.
— О, много е просто. Вие печелите, Люк. Това е всичко.
Той попита рязко:
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че се отказах от идеята да стана лейди Уитфийлд.
Той се приближи още.
— Наистина ли?
— Да, Люк.
— Ще се омъжите ли за мен?
— Да.
— И защо?
— И аз искам да знам. Казвате ми такива отвратителни неща, а на мен като че ми харесват.
Той я прегърна и я целуна. След това каза:
— Този свят е луд.
— Щастлив ли сте, Люк?
— Не особено.
— Мислите ли, че въобще ще бъдете щастлив с мен?
— Не знам. Но ще рискувам.
— Да, и аз се чувствам по същия начин.
Той я прегърна през раменете.
— Ние май се държим доста странно, мила моя. Хайде, елате. Може би сутринта ще бъдем по-нормални.
— Да. Доста странно е като си помислиш какво му се случва на човек. — Тя погледна надолу и го дръпна да спре.
— Люк, Люк, какво е това?
Луната се беше показала иззад облаците. Люк погледна надолу. Кракът на Бриджит беше до някаква тъмна купчина.
Той освободи ръката си и коленичи. Погледът му се отмести от безформената купчина към колоната на вратата отгоре. Ананасът върху нея беше изчезнал.
Най-после се изправи. Бриджит беше притиснала устата си с ръце. Той каза:
— Шофьорът Ривърс. Мъртъв е.
— Това ужасно каменно нещо. От известно време се клатеше. Предполагам, че вятърът го е съборил върху него.
Люк поклати глава.
— Вятърът не би могъл да стори такова нещо. О, това е направено да изглежда така, та да мине за още един нещастен случай! Това отново е работа на убиеца.
— Не, не, Люк!
— Казвам ви — той е. Знаете ли какво напипах отзад на главата му, примесено с лепкава кал — зрънца пясък. Тук около вратата изобщо няма пясък. Казвам ви, Бриджит, някой го е причакал и го е ударил, когато е отивал към къщичката си. След това го е преместил тук и е свалил отгоре му тази ананасова глупост.
Бриджит изрече:
— Люк, по ръцете ви има кръв!
Той намръщено уточни:
— Кръв има по ръцете на някой друг. Знаете ли какво си мислех този следобед? Че ако бъде извършено още едно убийство, сигурно ще открием убиеца. И наистина сега знаем кой е! Елсуърти! Снощи не беше у дома си и се прибра с окървавени ръце, подскачайки весело и опиянен от задоволството на убиеца-маниак.
Поглеждайки надолу, Бриджит потръпна и каза тихо:
— Бедният Ривърс!
Люк състрадателно изрече:
— Да, бедният човек. Дяволски лош късмет. Но това ще е последното, Бриджит! Вече знаем. Ще го хванем!
Той я видя да се олюлява, направи две крачки и я пое в ръцете си.
Тя му каза с тънък глас:
— Люк, много съм уплашена.
Той я успокои:
— Всичко мина вече, мила. Всичко мина.
Тя пошушна:
— Бъдете добър с мен, моля ви. Толкова болка съм изтърпяла.
Той й каза:
— И ние си причинявахме болка един на друг. Повече няма да го правим.
Седемнайсета глава
Лорд Уитфийлд разказва
Доктор Томас погледна Люк и каза:
— Забележително! Забележително! Сериозно ли говорите, господин Фицуилям?
— Абсолютно. Убеден съм, че Елсуърти е опасен маниак.
— Не съм обръщал специално внимание на този човек. Бих казал обаче, че е възможно да е ненормален.
— Аз бих отишъл много по-далеч от това — рече навъсено Люк.
— Вие сериозно ли вярвате, че този Ривърс е бил убит?
— Да, вярвам. Обърнахте ли внимание на пясъка в раната?
Доктор Томас кимна.
— Погледнах, след като ми обърнахте внимание. Склонен съм да кажа, че сте прав.
— Това доказва, че е инсцениран нещастен случай и че човекът е убит или поне зашеметен от удар с торбичка с пясък?