Выбрать главу

— Наистина ви липсва метла, Бриджит. Точно такава ви видях за пръв път. — Погледа я още малко и каза: — Вие сте жестоко дяволче. — Въздъхна и отново я наметна с плаща. — Ето, загърнете се. Хайде да си вървим.

— Почакайте!

— Защо?

Тя се приближи плътно до него. Заговори с нисък, задъхан глас:

— Защото искам да ви кажа нещо. Донякъде това е причината да ви чакам тук. Искам да ви го кажа сега, преди да влезем вътре в имението, което е на Гордън.

— Е?

Тя се засмя горчиво.

— О, много е просто. Вие печелите, Люк. Това е всичко.

Той попита рязко:

— Какво искате да кажете?

— Искам да кажа, че се отказах от идеята да стана лейди Уитфийлд.

Той се приближи още.

— Наистина ли?

— Да, Люк.

— Ще се омъжите ли за мен?

— Да.

— И защо?

— И аз искам да знам. Казвате ми такива отвратителни неща, а на мен като че ми харесват.

Той я прегърна и я целуна. След това каза:

— Този свят е луд.

— Щастлив ли сте, Люк?

— Не особено.

— Мислите ли, че въобще ще бъдете щастлив с мен?

— Не знам. Но ще рискувам.

— Да, и аз се чувствам по същия начин.

Той я прегърна през раменете.

— Ние май се държим доста странно, мила моя. Хайде, елате. Може би сутринта ще бъдем по-нормални.

— Да. Доста странно е като си помислиш какво му се случва на човек. — Тя погледна надолу и го дръпна да спре.

— Люк, Люк, какво е това?

Луната се беше показала иззад облаците. Люк погледна надолу. Кракът на Бриджит беше до някаква тъмна купчина.

Той освободи ръката си и коленичи. Погледът му се отмести от безформената купчина към колоната на вратата отгоре. Ананасът върху нея беше изчезнал.

Най-после се изправи. Бриджит беше притиснала устата си с ръце. Той каза:

— Шофьорът Ривърс. Мъртъв е.

— Това ужасно каменно нещо. От известно време се клатеше. Предполагам, че вятърът го е съборил върху него.

Люк поклати глава.

— Вятърът не би могъл да стори такова нещо. О, това е направено да изглежда така, та да мине за още един нещастен случай! Това отново е работа на убиеца.

— Не, не, Люк!

— Казвам ви — той е. Знаете ли какво напипах отзад на главата му, примесено с лепкава кал — зрънца пясък. Тук около вратата изобщо няма пясък. Казвам ви, Бриджит, някой го е причакал и го е ударил, когато е отивал към къщичката си. След това го е преместил тук и е свалил отгоре му тази ананасова глупост.

Бриджит изрече:

— Люк, по ръцете ви има кръв!

Той намръщено уточни:

— Кръв има по ръцете на някой друг. Знаете ли какво си мислех този следобед? Че ако бъде извършено още едно убийство, сигурно ще открием убиеца. И наистина сега знаем кой е! Елсуърти! Снощи не беше у дома си и се прибра с окървавени ръце, подскачайки весело и опиянен от задоволството на убиеца-маниак.

Поглеждайки надолу, Бриджит потръпна и каза тихо:

— Бедният Ривърс!

Люк състрадателно изрече:

— Да, бедният човек. Дяволски лош късмет. Но това ще е последното, Бриджит! Вече знаем. Ще го хванем!

Той я видя да се олюлява, направи две крачки и я пое в ръцете си.

Тя му каза с тънък глас:

— Люк, много съм уплашена.

Той я успокои:

— Всичко мина вече, мила. Всичко мина.

Тя пошушна:

— Бъдете добър с мен, моля ви. Толкова болка съм изтърпяла.

Той й каза:

— И ние си причинявахме болка един на друг. Повече няма да го правим.

Седемнайсета глава

Лорд Уитфийлд разказва

Доктор Томас погледна Люк и каза:

— Забележително! Забележително! Сериозно ли говорите, господин Фицуилям?

— Абсолютно. Убеден съм, че Елсуърти е опасен маниак.

— Не съм обръщал специално внимание на този човек. Бих казал обаче, че е възможно да е ненормален.

— Аз бих отишъл много по-далеч от това — рече навъсено Люк.

— Вие сериозно ли вярвате, че този Ривърс е бил убит?

— Да, вярвам. Обърнахте ли внимание на пясъка в раната?

Доктор Томас кимна.

— Погледнах, след като ми обърнахте внимание. Склонен съм да кажа, че сте прав.

— Това доказва, че е инсцениран нещастен случай и че човекът е убит или поне зашеметен от удар с торбичка с пясък?