Выбрать главу

— Не непременно.

— Какво искате да кажете?

Доктор Томас се облегна назад.

— Можем да предположим, че този Ривърс е лежал през деня в яма с пясък. Наоколо има такива на много места. Пясъкът в косата му може да е от там.

— Човече, казвам ви, че е бил убит!

— Вие може да ми го казвате — сухо изрече лекарят, — но това не го прави автоматично факт.

— Предполагам, че не вярвате нито дума от това, което ви разказах?

Доктор Томас се засмя с любезна усмивка на превъзходство.

— Трябва да се съгласите, господин Фицуилям, че разказът ви е доста невероятен. Вие твърдите, че Елсуърти е убил прислужницата, момчето, пияния кръчмар, моя колега и накрая, този Ривърс.

— Не вярвате ли?

Лекарят вдигна рамене.

— Донякъде познавам случая на Хамбълби. Изглежда ми изключено Елсуърти да е причинил смъртта му и не виждам ни най-малкото доказателство, че той го е направил.

— Не зная как е успял — призна Люк, — но всичко съвпада с разказа на госпожица Пинкертон.

— А за нея вие твърдите, че Елсуърти я е последвал в Лондон и я е прегазил с кола. Отново нямате доказателство, че това се е случило. Всичко това са небивалици!

Люк остро заяви:

— Сега, когато вече зная как стоят нещата, работата ми ще бъде да намеря доказателства. Утре отивам в Лондон, за да се видя с един стар приятел. Преди два дни прочетох във вестника, че са го направили заместник-комисар в полицията. Той ме познава и ще ме изслуша. В едно нещо съм сигурен. Той ще нареди пълно разследване на всичко това.

Доктор Томас замислено потърка брадичката си.

— Да, няма съмнение, че това ще е най-задоволителното решение. Ако се окаже, че сте сгрешили…

Люк го прекъсна:

— Вие наистина ли не вярвате на нито една моя дума?

— За тази поредица от убийства? — Доктор Томас повдигна вежди. — Откровено казано, господин Фицуилям, не вярвам. Струва ми се твърде невероятно.

— Невероятно — може би, но всичко съвпада. Трябва да се съгласите, че съвпада, ако приемете за вярна историята на госпожица Пинкертон.

Доктор Томас клатеше глава. На устните му се появи лека усмивка.

— Ако познавахте някои от тези стари моми така добре, както аз… — промърмори.

Люк стана, стараейки се да не показва раздразнението си.

— Във всеки случай правилно са ви избрали името — отбеляза. — Тома Неверни, по-истински от истинския!

Томас отговори:

— Дайте ми няколко доказателства, приятелю. Това е всичко, което искам. А не само дълга и мелодраматична небивалица, основана на това, което една възрастна дама си е въобразила, че вижда.

— Това, което възрастните дами си въобразяват, че виждат, много често излиза вярно. Моята леля Милдред беше невероятна в това отношение! Самият вие имате ли леля, Томас?

— Ами… не.

— Тук ви е слабото място! Всеки би трябвало да има лели. Те доказват триумфа на интуицията над логиката. Само на лелите е дадено да знаят, че господин Х е мошеник, защото много прилича на един нечестен иконом, работил някога при тях. Другите казват, доста разумно, че уважаван човек като господин Х не може да бъде измамник. Но старите дами винаги излизат прави.

Доктор Томас отново се усмихна снизходително. Чувствайки как раздразнението му отново нараства, Люк каза:

— Не разбирате ли, че самият аз съм полицай? Не съм аматьор.

Лекарят се усмихна и промърмори:

— Да, но в Меянгския пролив.

— Престъплението си е престъпление, дори и там.

— Разбира се, разбира се.

Люк излезе ядосан от кабинета на доктор Томас. Отиде при Бриджит, която го попита:

— Е, как върви?

— Той не ми повярва. Като се замислиш, едва ли е учудващо. Действително това е невероятна история без доказателства. Доктор Томас категорично не е от хората, които могат да повярват в шест невероятни неща преди закуска.

— Дали въобще някой ще ви повярва?

— Вероятно — не, но щом се добера до стария Били Боунс утре, колелото ще се завърти. Те ще проверят основно нашия дългокос приятел Елсуърти и накрая трябва да стигнат до нещо.

Тя каза замислено:

— Май много излизаме на открито, а?

— Така трябва. Не можем, просто не можем да позволим повече убийства.

Бриджит потрепери.