— Не непременно.
— Какво искате да кажете?
Доктор Томас се облегна назад.
— Можем да предположим, че този Ривърс е лежал през деня в яма с пясък. Наоколо има такива на много места. Пясъкът в косата му може да е от там.
— Човече, казвам ви, че е бил убит!
— Вие може да ми го казвате — сухо изрече лекарят, — но това не го прави автоматично факт.
— Предполагам, че не вярвате нито дума от това, което ви разказах?
Доктор Томас се засмя с любезна усмивка на превъзходство.
— Трябва да се съгласите, господин Фицуилям, че разказът ви е доста невероятен. Вие твърдите, че Елсуърти е убил прислужницата, момчето, пияния кръчмар, моя колега и накрая, този Ривърс.
— Не вярвате ли?
Лекарят вдигна рамене.
— Донякъде познавам случая на Хамбълби. Изглежда ми изключено Елсуърти да е причинил смъртта му и не виждам ни най-малкото доказателство, че той го е направил.
— Не зная как е успял — призна Люк, — но всичко съвпада с разказа на госпожица Пинкертон.
— А за нея вие твърдите, че Елсуърти я е последвал в Лондон и я е прегазил с кола. Отново нямате доказателство, че това се е случило. Всичко това са небивалици!
Люк остро заяви:
— Сега, когато вече зная как стоят нещата, работата ми ще бъде да намеря доказателства. Утре отивам в Лондон, за да се видя с един стар приятел. Преди два дни прочетох във вестника, че са го направили заместник-комисар в полицията. Той ме познава и ще ме изслуша. В едно нещо съм сигурен. Той ще нареди пълно разследване на всичко това.
Доктор Томас замислено потърка брадичката си.
— Да, няма съмнение, че това ще е най-задоволителното решение. Ако се окаже, че сте сгрешили…
Люк го прекъсна:
— Вие наистина ли не вярвате на нито една моя дума?
— За тази поредица от убийства? — Доктор Томас повдигна вежди. — Откровено казано, господин Фицуилям, не вярвам. Струва ми се твърде невероятно.
— Невероятно — може би, но всичко съвпада. Трябва да се съгласите, че съвпада, ако приемете за вярна историята на госпожица Пинкертон.
Доктор Томас клатеше глава. На устните му се появи лека усмивка.
— Ако познавахте някои от тези стари моми така добре, както аз… — промърмори.
Люк стана, стараейки се да не показва раздразнението си.
— Във всеки случай правилно са ви избрали името — отбеляза. — Тома Неверни, по-истински от истинския!
Томас отговори:
— Дайте ми няколко доказателства, приятелю. Това е всичко, което искам. А не само дълга и мелодраматична небивалица, основана на това, което една възрастна дама си е въобразила, че вижда.
— Това, което възрастните дами си въобразяват, че виждат, много често излиза вярно. Моята леля Милдред беше невероятна в това отношение! Самият вие имате ли леля, Томас?
— Ами… не.
— Тук ви е слабото място! Всеки би трябвало да има лели. Те доказват триумфа на интуицията над логиката. Само на лелите е дадено да знаят, че господин Х е мошеник, защото много прилича на един нечестен иконом, работил някога при тях. Другите казват, доста разумно, че уважаван човек като господин Х не може да бъде измамник. Но старите дами винаги излизат прави.
Доктор Томас отново се усмихна снизходително. Чувствайки как раздразнението му отново нараства, Люк каза:
— Не разбирате ли, че самият аз съм полицай? Не съм аматьор.
Лекарят се усмихна и промърмори:
— Да, но в Меянгския пролив.
— Престъплението си е престъпление, дори и там.
— Разбира се, разбира се.
Люк излезе ядосан от кабинета на доктор Томас. Отиде при Бриджит, която го попита:
— Е, как върви?
— Той не ми повярва. Като се замислиш, едва ли е учудващо. Действително това е невероятна история без доказателства. Доктор Томас категорично не е от хората, които могат да повярват в шест невероятни неща преди закуска.
— Дали въобще някой ще ви повярва?
— Вероятно — не, но щом се добера до стария Били Боунс утре, колелото ще се завърти. Те ще проверят основно нашия дългокос приятел Елсуърти и накрая трябва да стигнат до нещо.
Тя каза замислено:
— Май много излизаме на открито, а?
— Така трябва. Не можем, просто не можем да позволим повече убийства.
Бриджит потрепери.